вторник, 10 юли 2012 г.

Бевърли Кърни

Бевърли Кърни - вдъхновение за всички нас


Вероятно много от вас не знаят, но февруари е месецът на афро-американската история и има  неизвестни герои от афро-американски произход, за което нищо не знаем. В миналото дори експертите заявяват, че чернокожите жени не са могли да се самоопределят и те винаги са били определени от останалите, като работни коне,като жени, които се грижат за семейството, но които не се нуждаят и не искат нищо за себе си. Това беше възприятие в миналото, но афро-американските жени са толкова много повече от това - те могат да бъдат пример за подражание за всички нас.

Бевърли Кърни е една от онези жени, които окуражава другите да преследват мечтите си, да бъдем смели, да се стремим към съвършенство и да се грижим за останалите. Тази невероятна жена е треньор на женския отбор в Университета в Тексас. Тя става треньор на 21 години. Когато за първи път пристига в Остин,  усеща че точно там и е мястото.Бевърли признава, че провала никога не е бил опция за нея. Като тийнейджър  е видяла толкова много провалени хора и не е искала да бъде един от тях. Така  става най-младият треньор в университета и първата афро-американка, работеща там. Тя премина през всички тези предизвикателства сама и тогава  претърпява автомобилна катастрофа - парализирана, а двама души са загинали на място.

Лекарят и казва, че никога няма да ходи отново, но тя е повече от боец и никога не се предава. Да не ходи, да е инвалид до края на живота си, не е нещо, което Бевърли приема, и дори отказва да отидете на терапия, за да се научи да използва определено устройство за хора, които не могат да ходят. Никога не вижда това, което и се е случило като трагедия, защото  никога не е почуствала, че това ще бъде постоянно състояние на съществуване. Бори се много силно, защото вярва, че отново ще проходи, въпреки прогнозите на лекарите. И това довело до успех!Само за 4 месеца след инцидента  отново прохожда, въпреки че не е имало никаква надежда за нея!

Това трябва да служи като послание до всички нас- не трябва да се предаваме никога, колкото и безнадеждно да изглежда положението! Ние сами контролираме ума и тялото си, затова вместо да се оплакваме колко сме зле, колко сме болни, трябва да се борим. Трябва да вложим всички сили, и да си поставим цели - ясни и категорични- и да ги следваме. Всичко е лечимо! Дори и да не можете да ходите - това е временно състояние! Трябва да вярвате много силно, че ще оздравеете!Всеки ден си представяйте как сте се чувствали като сте били здрави. Нещо повече - оставете това чувство да ви завладее- нека усетите какво е да сте здрави! Всичко е възможно, защото умът ви контролира чувствата, представите и здравето ви!

Нека всеки, който се намира в това положение да пробва този съвет, и да напише като коментар, дали е успял, как се е почуствал :)

http://www.youtube.com/watch?v=rpt-pDiXYb4
http://www.youtube.com/watch?v=aexFwNA6_qA

Няма коментари :

Публикуване на коментар