Бурята и любовта

Бурята беше връхлетяла внезапно от запад и бе натръшкала множество дървета в центъра на Пловдив. Един огромен ясен се бе стоварил върху предния капак на малка кола. Жената в колата стоеше като замръзнала. Изглежда беше в шок
Колата с ямболска регистрация.
Трябваше да и помогна. Отидох и отворих вратата и. Тя ме погледна с онзи поглед, с който гледат в първия момент хората, когато се събудят и не знаят къде са.
-Госпожо, добре ли сте?
-Да, да.Отговори машинално.
-Елате в мойта кола. Подадох и ръка. Тя протегна своята и я заведох в колата.
-Сега ще се обадя в КАТ и на един приятел да прибере колата. От тук ли сте?
-Не от Сливен.
-Да приключим с полицията и след това ще ви заведа до моят доктор, той е на близо. Да ви даде някакви успокоителни.
Полицаите се забавиха. Кой знае от колко места им звъняха.
-Трябва ли да се обадим на някой? Роднина, приятел?
-Не,само на нашите, но няма да ги безпокоя. Бихте ли ми донесли чантата от колата.
Донесох я а тя каза:
-Това беше.Нямам общо с тази кола вече.
-Как така, не е ли ваша?
-От преди малко вече не е.
-Знаете ли какво, тя вече не може да се ремонтира, но ако искате ще я репатрираме до Сливен.
-А не, не ми трябва. За какво ми е? Да ми напомня за това. И посочи към нея.
-Каско имате ли?
-Не.
-Добре, ще я продавам на части и ще ви изпращам парите.
-Даже и да не ми изпращате, няма да ви се сърдя.
След като свършихме с kатаджийте я закарах до автогарата. До лекаря не пожела да отидем.
В следващите месеци и изпращах пари, когато продавах части от колата.
След всяко изпращане на сума при мен се връщаше куриер с подарък, и то за не по-малко пари от изпратените.
Колата продадох отдавна, но продължих да и пращам пари, иначе кой щеше да ми подари нещо.

Сега обмислям да я поискам за жена, защото друга такава не съм срещал.