Все платить

Буря налетала сильньІм ветером и огромньІе капли дождь,которьІе так усиливали и ударяли его лицом и голое тело,буд-то зли оси мокрой захапкой.К тем прибавлялось страховитьІй тресок молнии.Они стремились прямо к нем.Он бросал металоискатель с боку и свертал под кустом.Тем трески не бьІвало ищеть подслон огромньІе деревья.Отдалечилась от машиной ищене ценной когда –то и сейчас монетьІ.Работал на ниве с уклоном северозападе.В долньІй конец ниве бьІло дол, по которьІй проливалось не много вода.Напротив бьІл лес, которьІй назовали „Церако”.

Понял, что останавливать лить дожд когда запели птицьІ в лесу. Всегда какой-то способ ощущали конец дожда пока валяло и запели.

Невозможно продолжить так, кал не позволяла копать.Он взял мокрьІй металоискатель и отправилсья к машиной.

Машина бьІла старьІй „Форд” – дизел, которьІй дал имя „МертвьІй”,что – то по возрасти давно надо бьІл бракуван.Но „МертвьІй” всегда отказал отдьІхать.С мелкие поправки , с части из автоморги,возила его на постоянний дестинации рьІбой и монетьІ.Стоял „МертвьІй” под огромньІм дубом насереди поля обклеен шумой и мелкие клонки после дождья.Включать мотор что-то бьІл старьІй, но верньІй.Решил перекусить что –то.ОткрьІл багажник и вьІнимал платненую гедасу.ВьІнимал кусок старое сухое сиренье, огурцьІ, помидорьІ и острьІй перец.На десят минут съел с удовольствием и зажигал сигарьІ.Дергал глубоко. Никотин и катран дружески парили ее легкие.Его взгляд установилсья металоискатели – чистой одноделькой, сделана его однокласника, которой занимался електроники.По грани корпусьІ бьІли резиновьІе уплотнения, защита от водой , но едва ли он вьІдержил какой-то сильное мокренье.Решил пробовать.УсльІшалось характерньІй звук включение моторьІ.Передвигалось с места от машиной и сделал необходимьІе двигания без мьІсли.Машина не только работала,но и отчела сильІньІй цветньІй сигнал в близости деревья.Он подумал,что крьІшка банки. Наверное крестьяне обедали под вековной дереви.Все таки решил изкопать. Поради плотной корони под дуби не бьІло так мокро.Тридесети сантиметрьІ глубиной не искал ни –что.Объект бьІл глубоко.Ето дало его надеждьІ, что она там давно.Объект бьІл более глубоко.Ето дало его надеждьІ, что оно там дальнее.Продолжил копать,растегнул прорубь.Понял, что объект большой и цветньІй и постарался не разрушить его лопатой.Наконец вьІнимал.Кусок листовое железо с размером двадесять с тридцати сантиметров.ВьІмил с водой для пиенье и Богом!!Ето бьІла икона.Одна из древнейших икон на свете.Только Господ знал, как она попала здесь.Она стоит миллионьІ.Стало очень жарко.Такое чудо находиться только раз в жизни.БьІл миллионером или мертвьІй иманяр.Разглобил металоискатель и поставил в проруби.Потом покрьІл листьями и шумьІ.Если полиции остановливать его и смотрят железодетектор, будет воровать машиньІ.ИконьІ завезал тряпкой и поставил в сундук с инструментами.Включал мотор „МертвьІй” и ушел.Хочу прибираться пока ужин с зади не вьІшли рекетьорьІ из КАТ.Приходил без произшествии.Его жена поняла,что он переменен и спросила:

Что случилось?
Ааа ни-что.
Не может сказать ее.Возможно бьІло издает.

Целую ночу не спал.Думал, что сделать.Наконец 7 часов утра решил и освободился.Ето икона, думал он.А где место иконьІ? В церкве.Стал ,включал мотор машиньІ и потеглил к близкую монастьІру.Сделел анонимную дарению ,повернулся дома и вся ночь спал.

На следующий день показали икона по телевидению.Поклонники из всей стороне доходили увидеть, и он бьІл счастливьІй.Держал икону в руки , спал с ней.

Прошли три месяца.Воскресенье поздно вечером стоял на компютер и задуманно делал что – то.Его жена приготвляла ужин.

Он вдруг закричал:

Я знал! Я знал! Господ платил мне!!
ТьІ сошел с ума.
Сошел с ума , а!
И размахнул фиш от тото перед ее лицом.

- Провери и тьІ.

Она села.Проверила фиш и бледнела. У тях бьІла шестерка.Джакпот бьІл огромньІй.

Только еле сказала:

Е скажи что тьІ заплатил?
Е, мьІ двое знаем.



Перевела с болгарском на руский Зл.Андонова

Всичко се плаща

Бурята връхлетя със силен вятър и огромни капки дъжд, които така се засилваха и го шибаха по лицето и голото тяло, сякаш зли оси с мокра захапка. Към това се прибави и страховитият трясък на светкавиците. Те се целеха право в него.
Той захвърли металотърсача встрани и се сви под един храст. При тези трясъци не биваше да търси подслона на големи дърветa. Бе се отдалечил от колата в търсене на ценните някога и сега монети. Работеше на ожъната нива с наклон на северозапад. В долния край на нивата имаше дол, по който църцореше малко вода. Отсреща беше гората, която наричаха"Церако".
Разбра , че спира да вали, когато запяха птиците в гората. Винаги усещаха по някакъв начин края на дъжда още докато валеше и запяваха.
Не можеше да продължава, калта не позволяваше да се копае. Взе мокрия металотърсач и се запъти към колата.
Колата беше стар Форд дизел, която кръсти "Мъртвия", защото по години отдавна трябваше да е бракуван. Но"Мъртвия" все отказваше да почине. С дребни ремонти, с части от автоморгите, го возеше на постоянните му дестинации за риба и монети. Стоеше си „Мъртвия” под един огромен дъб насред полето, облепен с шума и дребни клонки след дъжда. Щеше да запали, защото беше стар, но верен.
Реши да хапне нещо. Отвори багажника и извади платнена торба. Изкара парче изсъханало домашно сирене, краставици, домати и люти чушки. За десет минути се нахрани с удоволствие и запали цигара. Дърпаше дълбоко. Никотинът и катранът приятелски пареха белите му дробове. Погледът му се спря на металотърсача - чиста самоделка, направена от един негов съученик, който се занимаваше с електроника. По ръбовете на корпуса имаше гумени уплътнения за защита от вода, но надали щеше да издържи такова здраво мокрене. Реши да го пробва. Чу се характерният звук при включване. Мръдна встрани от колата и направи нужните движения без да мисли. Машинката не само работеше, но и отчете силен цветен сигнал близо до дървото. Той си помисли, че е капачка от буркан. Със сигурност селяните бяха обядвали под вековното дърво. Все пак реши да го изкопае. Заради плътната корона под дъба не бе толкова мокро. На тридесет сантиметра дълбочина не намери нищо. Обектът беше по-дълбоко. Това му даде надежда, че е там от по-стари времена. Продължи да копае, като разшири дупката. Разбра, че обектът е голям и цветен, и внимаваше да не го съсипе с правата лопата. Накрая го извади. Парче медна ламарина с отлична патина и размери 20 на 30 см. Изми го с водата си за пиене и о, боже!!!  Това беше икона. Една от най- старите икони в света. Само Господ знаеше как е попаднала тук. Струваше милиони.
Изпоти се без да му е горещо. Такова нещо се намира веднъж в живота. Беше милионер или мъртав иманяр (ако го намереха мутрите), или прецакан (ако го хванеше държавата).
Разглоби металотърсача и го зарови в дупката. След това я маскира с трева и шума. Ако ченгетата го спрат и видят металдетектора, ще изтарашат цялата кола. Иконата уви в един омаслен парцал и я сложи при безбройните инструменти в сандъка отзад.
Запали” Мъртвия” и потегли. Искаше да се прибере следобедно време, докато не бяха излезли рекетьорите от КАТ.
Пристигна си без произшествия. Жена му разбра, че е нещо променен, и го попита:
-Какво се е случило?
-А-а-а, нищо.
Не можеше да и каже . Щеше да се изпусне някъде.
Не спа цяла нощ. Мислеше какво да направи .Накрая към седем сутринта реши и му олекна.
Това е икона, мислеше си той. А къде е мястото на иконите? В църквата.
Стана, запали колата и препусна към близкия манастир. Там направи анонимно дарение, върна се в къщи и спа до вечерта.
На другия ден даваха иконата по телевизията. Поклонници от цялата страна се стичаха да я видят, а той беше щастлив. Беше я държал в ръцете си, бе спал с нея.

Оттогава минаха три месеца.Една неделя късно вечерта седеше на компютъра и задълбочено правеше нещо.Жена му приготвяше вечерята.
Той изведнъж се развика:
-Знаех си! Знаех си! Господ ми плати!!!
-Абе ти съвсем се чална.
-Чалнах ли се, а?
И и размаха фиш от тотото пред лицето.
-Я го провери и ти.
Тя седна. Провери фиша и пребледня. Имаха шестица. Джакпотът беше огромен.
Само едва изрече:
-Кажи ми какво ти плати?
-Плати ми каквото трябва.Той винаги плаща.