На шестия километър има остров, точно над моста. Пловдивчани го знаят. Преди наводненията от 2006 някой гледаше на самия остров животни. Каналът, който разделяше острова от брега беше плитък и лятно време обрастваше с водорасли и зеленясваше. Наводненията промениха тази ситуация, изкопаха канала и на места имаше дълбочини от 4-5 метра. Водата беше довлякла огромна върба. Под нея и в момента е най дълбоко.
Бях си заплюл мястото точно срещу върбата и ходех там всеки ден. Излизаха каракуди, червеноперки и уклей. Тук, таме и по някой кефал.
Никога нямаше да разбера за него, ако в един облачен ден покрай върбата не мина нутрия с малките си. Аз ги гледах, когато изведнъж нещо захапа нутрията и я завлече под водата.Малките излязоха на острова и се чудеха какво да правят. Не знам колко време мина, поне трийсет секунди, майка им се появи на повърхността и бъро излезе на брега. Беше се преборила за живота си.
Нутрийте си отидоха, а аз започнах да кроя планове, как да го хвана. Трябваше да е много голям, за да пренебрегне малките и нападне майка им.
На другия ден пристигнах с голяма макара/дето и викам лебедка/, дебел прът,влакно 0.50мм, метален повод и кована кука. Също и канджа , с която да го издърпам на брега. Бях взел и фотоапарата за всеки случай. Ако хванеш такава риба и не се похвалиш, все едно не си хванал нищо.
Залових една нещастна голяма жаба, закачих я между краката и му я сервирах.
Дали минаха и пет минути и върхът на въдицата започна да потрепва. Помислих, че жабата се бунтува срещу жестоката съдба, но прътът се разклати по силно и се огъна напред. Тогава засякох. Помислих че съм закачил дъното, но след малко дъното тръгна надолу по течението. Този сом беше тактик, знаеше че то му дава допълнителна сила и то каква. Бях пуснал малко аванс, но той отиваше надолу, а там има много закачки. Щях да го изпусна. Не трябваше да го пускам там. Започнах да затягам аванса. Мислех че пръта ще се счупи, но той издържа. В момента, в който затегнах аванса до край, оловото изхвърча от реката със страшна скорост. Мина малко над главата ми, удари се в една трепетлика отзад и тупна с тъп звук долу. За малко да дам фира, ако беше ме нацелило.
Отидох да разгледам какво е станало.
Беше се скъсал металния повод.
След като изредих всички майки на китайците/повода сигурно беше made in china/, си тръгнах. Бях победен, не можех да понеса повече емоции за деня.
Има адреналин на Марица колеги.
На слука!!!
