Язовир Ивайловград-добри впечатления

Зимно време, когато вали сняг  и не е за риболов, се топлим със спомени.
Миналата година преди забраната, отидохме с Тодор на този прочут язовир.Взехме с нас и един приятел - лицево челюстен хирург.Малко преди митничарското село/Веселото село/ има пътче, което слиза до голямо дърво с полянка.Често мястото е заето от къмпингуващи, но сега беше свободно.
Докато аз връзвах въдица на доктора, Тодор започна да хваща уклей и червеноперки гол след гол.
Там е плитко.Бяха се заредили няколко студени дни и изглежда рибата се бе изнесла в по топлите плитчини.
Направих въдицата на хирурга и той веднага хвана рибка.О смях!!!Този човек, който режеше безмилостно лицата на хората, не искаше да си откачи рибата.Цял ден Тодор го обслужваше, защото аз предвидливо избягах малко по надолу, на място огродено от скали и по дълбоко.Хвърлих малко захранка и освен уклеи и червеноперки, заизлизаха едри кефали и каракуди и така до вечерта.
Не знам поради отдалечеността си, или за това, че горските го обикалят и искат билети, но за мен в този язовир има доста риба.
По късно на един друг излет, на друго място под селото,видях едри червеноперки и каракуди да правят опити за летене.
Стояхме на висок бряг. Долу в ляво имаше паднала върба.Към осем часа, като удари нещо много голямо точно под върбата , и дузини риби излязоха над водата от зор в опит за летене.
Тази година живот и здраве ще отидем там и за хищник.
Препоръчвам язовира на всички.Освен риби, природата и чистия въздух не са за пренебрегване.

На слука!!!

Познанията по география ме спасяват от КАТ

Пътуваме цялото семейство  за село от Пловдив.Между Враца и Криводол,на разклона за Власатица, ме спират полицаи.Преди мен са спрели друг човек, на когото пишат акт.Аз заставам до патрулката и чакам и мен да ме резнат.Сержанта, който пише акта пита офицера:
-Шефе в коя местност да пиша,че е съставен акта?
Пиши,пиши...Замисля се офицера.
-Агов дол.Не се стърпявам.
Полицая взема документите ми ,които са на седалката до него и ги разглежда.Роден в София.Живее в Пловдив.С автомобил пловдивска регистрация.
-Ти пък откъде знаеш?Не се церемони с мене.
-Знам,хоби ми е.Така се казва язовира,които е зад нас.
-Оттатък баира има друг язовир.И него ли знаеш?
-Влашки дол.
Тази игра е рискована.Ако ме хване че не знам нещо ще ми врътне акта с по-голям кеф,но е интересно.Освен това съм с предимство.Няма как да знаят, че съм израснал по тия места.
Гледа ме подозрително над очилата.
-За къде пътуваш?
-За Лехчево.Лъжа.
-През кои села ще минеш до там?
-Криводол,Галатин,Лесура,Фурен,Бели брод,Лехчево.
-Ти си като Джи Пи Ес бе..В Лесура има друг язовир, до него кале,между тях тече река?
-Язовира е Гайтан,на калето му викат Голата могила а реката е Рибинье.
-Слушай,не се стърпя началника,това заприлича на "минута е много".
-Последен въпрос шефе.Ако ми отговори, направо го пускаме.Между Оряхово и Мизия на пътя има чешма.Как и казват и от коя страна е?
Хвърли ме чак на Дунава.
-Бататовец и казват.От ляво е като идваш от Оряхово.От дясната страна са жп.линията и Дунава.Няма как да е там.
-Приятен път! И ми подаде документите.
Така издържах тежкия изпит по местна география и не дадох лев.