петък, 26 ноември 2010 г.

Защо се бият в Лидл

Пенсионерът Косев сънуваше наденички.Сочни баварски наденички с хляб/хем мек,хем хрупкав./
Поливаше ги с немска бира и сумтеше от удоволствие.Сънят беше толкова реален, че не искаше да се събуди.О боже.Коя дата сме днес.24ти.А кога откриват Лидъла- на 25.Ще отиде и ще  си напазарува.След това сънят му ще се сбъдне.ДА,да ,да.В същия момент бушонът в мозъкът му клъцна и разби мимолетното му щастие.С годините беше развил рефлекс.Малко да се почувстваше щастлив и мисълта му, му удряше една балтия и го поставяше на място.Не може да яде наденички, не може да пазарува, не може да пие бира.Утре е последният ден за плащането на тока.Ако не плати ще дойдат неумолимите монополисти и ще го спрат.И тогава към глада ще добавим тъмнина и студ.Така го хвана яд на света, че измисли пъклен план.Излезе.Отиде до пенсионерския клуб и пусна слух, че първите тридесет човека които влязат в магазина ще пазаруват без пари.След това го спомена и в махалата пред когото срещна.В резултат на тази проста и на пръв поглед безобидна акция, сърцата на цялата махала забиха учестено.Пълен хладилник с ядене и пиене, и без пари.На някои им стана толкова хубаво, както когато си мечтаеха, че харчат джакпота.
Първа към магазина се запромъква баба Тотка, жилава 78 годишна бабичка, която живееше сама с две котки.Мислеше че няма да има друг преди нея..Беше 1.20 през ноща.Щеше да се запъне  на опашката и да не пусне никой отпред.Тя не вярваше на найлоновите торбички, затова бе взела три големи платнени торби.Ако се наложи да напазарува нещо по тежичко.Но от тъмните все още прозорци я следяха още няколко чифта очи.Оказа се че в три през ноща пред магазина има 100човека.Първите тридесет бяха направили списък, за да не ги изпревари някой.Тридесет и първи се оказа Митко Бурията, които ясно заяви:
-Аз съм първа резерва.Ще чакам.Като гледам до осем, все некоя от вас ще припадне.
-Ние пък ще хванем промоциите преди всички други.
Казаха останалите и никой не мръдна.
-Абе защо всички се познаваме на тая опашка?
-Щото сме от една махала, затова.
-А другите махали не знаят ли за тая работа?
-Вижте какво, ние сега като влезем, кой ще знае че сме от първите тридесет а?
Всеки ще казва , че е бил от тях.Според мен трябва да връчим тоя списък на управителя.Да се регламентира работата един вид.
В седем и половина, когато дойде управителя, му връчиха въпросния списък.
Той се видя в чудо и от немай къде звънна на главния мениджър.
-Шефе, извинявам се че звъня толкова рано, ама тук ми дадоха списък с тридесет човека, дето били първи и искат да пазаруват безплатно.
-Няма лошо Иванов, да пазаруват.Парите после ще ги удържим от заплатата ти.Нали клиентите трябва да са доволни.И затвори.
Иванов хвърли списъка в кръглата папка.Така наричаше кошчето.
Междувременно обстановката на входа се беше нажежила.Носеха се всякакви слухове.Но в общи линии работата беше ясна.Трябва да влезеш пръв.
В осем отвориха вратите.Бандата на тридесетте беше атакувана по двата флага от стотици разбойници на средна възраст около 75 години.После стана това, което всички гледахме по телевизията.Простотия,селяния,сиромашия.........
.И никой не подозираше че зад всичко стои кроткия пенсионер Косев.

Няма коментари :

Публикуване на коментар