сряда, 8 декември 2010 г.

Спомен за световното

Ранните утрини на лятото са прекрасни.Хладно е.Подухва лек ветрец.Мирише на липи и други треволяци.Четири часа сутринта съм пред входа.В такива сутрини мисля,че мога да взема китарата и да изсвиря най-хубавата песен на света.Чакам да ме вземат.Отиваме на Ивайловград за риба.Трябва да отидем рано, защото към пет часа да сме си в Пловдив за мачовете.Програмата е натоварена, но никой не се оплаква.Така е веднъж на четири години.Ако хванем риба се събираме на ледена ракийка,пържена риба и студена бира.Мачовете са до късно и отварят глътка, така че си почиваме на работата.Понеже ни е омръзнало от "кризата" по всички медии,гледаме футбола с по-голямо удоволствие.
Докато чакам си прехвърлям през ума снощните мачове.Първо се ядосвам защо България не е там.Малка държава сме били, в криза сме.А Холандия голяма държава ли е?Гърците и сърбите не са ли в криза.В криза са ама са там.И никой в тия айдушки телевизии/дето само искат обаждания на импулсни телефони и ЕСЕМЕСИ/ не ще да каже истината, дето всички я знаят.Ръководството е калпаво.Треньорът също.Собствениците на клубовете са мутри.Първенството е калпаво.Всички го знаем, ама никой не казва.Говорят ми приказки от хиляда и една нощ, колкото да запълват телевизионното време.Това не е вечеринка, а реално нещо.Що не вземете да казвате верни работи.
Тодор пристига да ме вземе.Той е най добре-не гледа мачове.Не се ядосва.Но световното и на него му пречи.Няма с кой да играе карти пред блока.

Това написах още лятото, а сега го открих.Слава богу поне треньора смениха.

Няма коментари :

Публикуване на коментар