Пощата в Белоградчик/Изпрати запис-изгуби време/

През лятото съдбата ме запрати в този град. Има едно кръгово движение,  в което предимството се тълкува точно обратното на всички кръгови по света. Това само по себе си показва ината на местните хора и е доста необяснимо. Иначе градът е хубав - големи къщи под известните червеникави скали и много дупки по улиците. Ама то къде ли не е така.
Та в този ден трябваше да пусна запис на жена ми. В пощата взех бланка и започнах да я попълвам. Беше ми трудно-бях забравил очилата в колата, но се стараех и попълних бланката. Пощаджийката/неграмотна лелка,която търси с един пръст буквите по компютъра и като ги намери се радва като малко дете/погледна строго бланката и веднага установи престъплението ми.
-Това не мога да го пусна.
-Защо?-Учудвам се
-Тука, дека са трите ви имена, сте ги разместили. Написали сте ги малко по-надоле и закриват част от полето "частни съобщения"
-Имената четат ли се?
-Да.
-А аз нямам частно съобщение.
/Бавничко и обяснявам,че всъщност е важно какво ще напише на формата в компютъра./
-Така че, какво ви пречи да го пуснете./Не се предавам аз/
-Не може. Трябва да попълните нова бланка.
За да попълня нова бланка без да сбъркам фатално се налага да отида до колата, която е на майната си, и да си взема очилата. Отивам, връщам се и попълвам най-внимателно бланката.В полето "частни съобщения" съобщавам на жена си:"Пощаджийката е кофти" и подавам ценния документ. Оная го прегледа внимателно и като стигна до съобщението, щеше да припадне. Гледа ме с безумен поглед известно време, след което заяви:
-Това не мога да го пусна.
-Защо, какво не му е на ред?
-Явно не знаете как се попълва. Ще го попълня аз.
С неочаквано любезен тон пожела да ми услужи.
Най търпеливо изчаках да попълни бланката, след това да се сбори с компютъра, и накрая гордо да ми обяви:
-Парите са там. Може да ги тегли жената.
-Тя можеше да ги изтегли още преди час.
-Как така?
След тази случка какво да кажа на Български пощи.
Бравос.Голема работа сте.