вторник, 22 февруари 2011 г.

Иманярска история

На залез слънце сме се натоварили в една каруца аз, Милчо и Пейо.Каруцата е пълна със сено за кобилата, а под сеното кирки,мотики, лопати.Една къса стълба.Отиваме да разкопаем Калишарската могила.Хубаво лятно време, слънцето е на четири пръста над хоризонта, но още се потим.Хората от селото ни гледат.Чудят се на къде сме тръгнали.
Не сме прочути със селскостопански занимания.По често може да ни види човек в кръчмата.Но за там трябват кинти, затова сме решили да покопаме некоя друга нощ.Иманярите са заклеймявани по телевизията и навсякъде.Но никой не гледа от тяхната камбанария и не им дава трибуна.Това си е вид хоби и ако се регламентира, всичко ще бъде наред.Знам хора в парламента, чието хоби беше да крадат, а днес коват закони срещу кражбите.
Аз се обогатих много от това занимание.Научих доста неща за императорите,Римската империя, структурата и, и т.н.Ако бях праведен никога нямаше да ги знам.Освен това щом не ми интересно, не се захващам с какъвто и да е фитнес.
Обяснявам на колегите, че ако бащите ни ни карат да копаем нощно време, голяма разправия ще стане.
Кобилата, която ни вози е нашата Мая.Мая засича.В какво се изразява засичането.На сред байр, или където и хрумне, спира каруцата, обръща се и те гледа.Сякаш ти казва:"Длъжна ли съм аз да дърпам, а ти да се возиш".Същата вечер проклетото същество не прави такива номера  и благополучно стигнахме могилата.Започнахме да копаем.Работата от предишните две нощи доста е напреднала.В средата се е оформил кладенец дълбок 3-4 метра.Пръв в мината съм аз.Спускат ме.Започвам да копая.Пръстта сипвам в кофа, която изтеглят на повърхността.Изморих се и ме издърпаха горе.
"Докато беше долу, кобилата избяга."
Мамка му.Селото е на 5-6 километра, а и не знам на къде е хванала.Какво ще правим каруцата насред полето?Казвам им:
-Ако не се върна до няколко часа, впрягайте се един по един и я домъкнете до нас, че цяло село ще ни се смее ако стане по светло.
Тръгвам с дълго въже да я търся.Обикалям оглеждам се.Нищо не се вижда.Ослушвам се.Не мога да се радвам на лятната нощ.
Мразя я.Мисля, че се е прибрала у нас, което е най-добрия вариант.Вървя към селото и и се заканвам да я яздя през целия път обратно.Дори за кон 100 килограмов жокей е проблем.Ще и скъсам задника.Току преди селото има бостани.Чувам хруп,хруп,хруп.Наща хрупа дини някъде в тъмнината.Тръгвам след звука.Наближавам я.Като ме усети, подбягна двадесетина метра, спря се и пак хруп,хруп,хруп на хората от дините.Направих въжето на ласо.Хвърлях няколко пъти, но не съм бил на този урок.Смених тактиката.Прецених  от къде ще мине, направих клуп с диаметър 5-6 метра,заложих го на земята и зачаках.На втория път я хванах.Вързах я за врата и за муцуната и я яхнах.Докато стигнем каруцата я яздих.Започна да подгъва коленете.От там впрегната и към селото.
Спахме като умрели и кобилата и аз.
В могилата не намерихме нищо. И по добре.Можеше да разбутаме кокалите на някой прародител.Нашите родове живеят по тия места от край време.

Няма коментари :

Публикуване на коментар