Крокодилски сълзи от двуногите хищници

Заклахме агнето, а беше малко.
Изядохме го -колко жалко.

Отрязахме на патката главата
и тъжно е, но вкусна е чорбата.

Убихме кравата, а беше млада.
Не бе познала още бик.
Сега се утешаваме със вино
и за мезенце - телешки език.

С такива мъки си живеем
и се тормозим ден след ден.
Дали вегетарианска песен да запеем,
или да колим и ядем?