о направо се стъписа,
щом я срещна Кумчо Вълчо
със размахан боздуган.
Хукна Лисето да бяга
от голямата тояга
и се спря едва когато,
беше свършила гората.
Край гората на полянка
гъска, гъсета пасе.
А Лисана се снишава
мисли да ги отнесе
Но не щеш ли пак се слиса
и направо се стъписа.
Пушка пукна,
свирна нещо край ушите.
Беж обратно във горите.
Тъкмо спря се да почине,
гледа Косе Босе мило,
мъти яйчица.
-Косе, дай яица да се нагоста.
-Кума Лисо, ти си проста.
Кучето е вече тука.
-Mай нагазила съм в лука.
Бързо бягаме пак значи
и направо ни се плаче.
Но за нищо няма време.
Кучето от зад напира.
Кожата ми то ще вземе,
ако спра, за нула време.
Ах ужасна ситуация!
В гората няма демокрация ( Ма то и тук така )
Няма коментари :
Публикуване на коментар