вторник, 8 март 2011 г.

Сомът от шестия километър


       
На шестия километър има остров, точно над моста. Пловдивчани го знаят. Преди наводненията от 2006 някой гледаше на самия остров животни. Каналът, който разделяше острова от брега беше плитък и лятно време обрастваше с водорасли и зеленясваше. Наводненията промениха тази ситуация, изкопаха канала и на места имаше дълбочини от 4-5 метра. Водата беше довлякла огромна върба. Под нея и в момента е най дълбоко.
Бях си заплюл мястото точно срещу върбата и ходех там всеки ден. Излизаха каракуди, червеноперки и уклей. Тук, таме и по някой кефал.
Никога нямаше да разбера за него, ако в един облачен ден покрай върбата не мина нутрия с малките си. Аз ги гледах, когато изведнъж нещо захапа нутрията и я завлече под водата.Малките излязоха на острова и се чудеха какво да правят. Не знам колко време мина, поне трийсет секунди, майка им се появи на повърхността и бъро излезе на брега. Беше се преборила за живота си.
Нутрийте си отидоха, а аз започнах да кроя планове, как да го хвана. Трябваше да е много голям, за да пренебрегне малките и нападне  майка им.
На другия ден пристигнах с голяма макара/дето и викам лебедка/, дебел прът,влакно 0.50мм, метален повод и кована кука. Също и канджа , с която да го издърпам на брега. Бях взел и фотоапарата за всеки случай. Ако хванеш такава риба и не се похвалиш, все едно не си хванал нищо.
Залових една нещастна голяма жаба, закачих я между краката и му я сервирах.
Дали минаха и пет минути и върхът на въдицата започна да  потрепва. Помислих, че жабата се бунтува срещу жестоката съдба, но прътът се разклати по силно и се огъна напред. Тогава засякох. Помислих че съм закачил дъното, но след малко дъното тръгна надолу по течението. Този сом беше тактик, знаеше че то му дава допълнителна сила и то каква. Бях пуснал малко аванс, но той отиваше надолу, а там има много закачки. Щях да го изпусна. Не трябваше да го пускам там. Започнах да затягам аванса. Мислех че пръта ще се счупи, но той издържа. В момента, в който затегнах аванса до край, оловото изхвърча от реката със страшна скорост. Мина малко над главата ми, удари се в една трепетлика отзад и тупна с тъп звук долу. За малко да дам фира, ако беше ме нацелило.
Отидох да разгледам какво е станало.
Беше се скъсал металния повод.
След като изредих всички майки на китайците/повода сигурно беше made in china/, си тръгнах. Бях победен, не можех да понеса повече емоции за деня.
Има адреналин на Марица колеги.
На слука!!!

Няма коментари :

Публикуване на коментар