събота, 26 март 2011 г.

Безметежните Осемдесет(Eighty shambles)


През онези години, живеех в малък курортен град в северна България.Лятото се пълнеше с почиващи  и ние младежите го карахме на безкраен купон.
Снощи се сетих да  разкажа за един образ от този град.
Георги Дачков е средно висок, към метър и седемдесет.С дълга черна коса на клечки и сини очи.Слаб.Поправя телевизори, радия, аудио уредби.Системата му е следната:За да поправи един телевизор, взема части от три други.Следствие на това телевизорът вече работи, но трите други са още по счупени.След това взема някой от тези по счупените и започва да го прави по същата схема.При такъв начин на работа се получаваха доста фрапиращи забавяния в ремонтите и все имаще клиенти, които го търсеха с явното желание да му теглят един бой.Не знам как се измъкваше, но не бе се чувало да са го били.
Та срещам го една привечер, качен на едно балканче.Спира до мене.
-Какво става Георги?
-Да ти кажа тръгнал съм да се напия, ама имам само 11лева и бензина ми е малко.Но инженерната ми мисъл ще го реши този въпрос.Ще мешам.Първо една мастичка, после водка, после ракийка, след това винце и  ще завърша с бира.
За по младото население обяснявам, че цените тогава бяха толкова ниски, че такова пиене с толкова пари бе напълно осъществимо.
Вечерта към единадесет стояхме на центъра група момичета и момчета и си говорехме.Недалеч от нас милиционерите бяха спрели патрулната кола и дебнеха да не минава никой по главната улица.Местните ги връщаха, а другите глобяваха.По едно време отгоре се появи балканчето с Георги Дачков.Засилил го по инерция и със загасени фарове.Явно пестеше гориво.Взе вътрешно левия завой, полегнал на 45 градуса и се нацепи челно в патрулката.Милиционерите изкочиха и го вдигнаха от асфалта.
-Добре ли си Георги?
-Добре съм.
-Добре си, ама си се напил, караш без каска и без фарове и ни блъсна.И какво ще правим сега?
-Ами освен да ми наточите един два литра бензин, да мога да си ида, че до тук добре, но на там е баир.
-Винаги съм знаел, че нещо ти клопа дъската.Хайде бутай  нагоре, дано поизтрезнеш.
Такива години бяха.Никой не обираше банки и не вземаше заложници.Хората се понасяха.

Няма коментари :

Публикуване на коментар