Показват се публикациите с етикет балчик. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет балчик. Показване на всички публикации

понеделник, 4 юли 2011 г.

Не обиждай жена!!!


Ама голем пич бех като ученик ви казвам. Много ма кльопаха мацките. Гимнастик,убавец. Да, но гаджето ми не беше от моето училище, а от френската гимназия.
Случи се месец и половина преди бала една съученичка да ме покани да бъда с нея на това запомнящо се събитие. Аз като пръв будала споделих това с гаджето. Оная като се разпищя, ако отида с нея и край-късаме. Отказах на нещастната девойка. Така до бала всички си имаха дами и за мен останаха двете най-грозни от класа. Отидох и с двете. Нямах нищо против момичетата, ама наистина беха много грозни. Имам снимки. Ще ви покажа.
След бала ме сцепиха от бъзици. Аз най-хубавия с двете най-грозни. Голем купон си направиха на мой гръб ви казвам.
Години минаха от тогава и преди месец срещам на Витошка момичето, на което отказах. Как си, що си? Оказа се, че е станала стоматоложка. Имах доста да си оправям зъбите. Тя ми даде визитка и след два дена цъфнах при нея. Каза ми, че за мен ще направи най доброто от най-качествените материали. Направи всичко. Изръсих се с доста пари, но нали е за здраве.
Както и да е, всичко мина благополучно. Карам си аз спокоен и с нови зъби, докато не попаднах на един купон с двама зъболекари. От дума на дума им казах какво съм си правил скоро и колко пари ми е струвало. Те се спогледаха. Единият каза; "Верно че пием ракия, ама я си отвори устата!"
Зяпнах към него.Той огледа и се разсмя: "Това нещо по най високите тарифи струва толкова."
И назова сума на половината на тази, която бях платил.
"Иглежда си платил на колежката и още нещо."
Беше ми намазала ските и ме бе бутнала по пързалката.

Бях си платил за бала

четвъртък, 17 юни 2010 г.

Балчик 1987 - нехванати с допинг.

Лятна утрин в Балчик.Отворен прозорец.Вечерта сме се натряскали здраво по кръчмите.Да, но кокошките на хазяйката не ни оставят на мира.Те са току под прозореца ни и къркат и куркат, а един петел направо ни цепи главите.Това се оказа не голям проблем за моя съквартирант, който го реши много бързо.Той си носи в чантата всякакви транквиланти и антидепресанти,защото не работи от много време,а баща му и майка му редовно му изпращат пари.Това го депресира,та се налага да се напива и да успокоява неспокойната си съвест.
След поредната благословия към невинните кокошки, нашия стана и с дъното на едно лимонадено шише начука някакви елачи.След това омеси начуканото с хляб и вода, застана на прозореца и започна да ги гощава:
-Кът,кът.кът,кът....
Горките гадини се надрусаха вълшебно и изпопадаха по двора, а ние спахме до обяд.
Номерът дотолкова хареса на Нашия, че вечерта го приложи и на барабаниста ни.Оплака се момчето, че нещо не му е в ред и веднага получи едно огромно хапче.
-Ей тва оправя всичко!
Оправя, ама на другия ден си вървя по улицата и полицейската/милиционерската тогава/ кола спира до мен.
-Какво става с вашия оркестър?-Питат.
-Какво да става,-всичко е на ред.
-Нощес към три часа беше, гледаме прелетя един човек надолу по кръстовището.След малко прелетя нагоре.Казахме си, има нещо.Настигнахме го с патрулката, гледаме вашия барабанист.-Какво става?- питаме го.
-Не знам, нещо ме кара да тичам.
-Да те закараме да си легнеш?
-А не, ще си бягам до квартирата.И отцепи нагоре.Квартирата ви е чак на горния край,а той бяга като световен шампион.Чудна работа.
След този случай извадихме на барабанистчето прякора "Стрелата", а той не проговори с Нашия два месеца.