Да светнеш черна лампа

През 1987 свирехме в Междуародния  Младежки Център до Приморско.В ресторант Кристал.Като се замисля май в доста кристали съм свирил.Изглежда беше модерно така да се кръщават.Но думата  не е за това,а за историите,които си разправяха китаристите един на друг.Спяхме в едно голямо бунгало в гората.Пет легла в една стая.Баня и тоалетна.Леглата на Пешо и Дечко едно до друго.Вечер легнат и си разказват.Аз подслушвам.
Дечко:
-Знаеш ли как гледат вече пилетата в птицекомбината в Михаиловград/Сега Монтана/?
Пешо:
-Как ги гледат.Хранят ги, после  ги колят.
-Така, е но си има технология за по-висока производителност,демек да растат по-бързо.
-И какво?
-Халетата са огромни.Нали знаеш?Значи влизат в тях машини и заливат пода с един пръст асфалт.
-Това пък защо?
-Трай сега! След това донасят малките пилета, докато е топъл асфалта и ги нахвърлят върху него.Те залепват.Не могат да мърдат повече.Никаква енергия не изразходват.Само им хвърлят храна и растат като гъби по време на дъжд ти казвам.Лятно време като е топло и целия двор зареждат.Без майтап.
-А като пораснат,как ги събират за клане?
-Лесна работа.Наели са цигани от Кошарник с коси.Като ги захванат от всички страни,косът та перушина се вдига ти казвам.Затова пилетата в супера са без крака.Да си видял замразено или охладено пиле с крака, а?
Друга потресаваща история,която подслушах една нощ:
-Аз нали ходих да свиря във Финландия.
Една вечер нямахме ангажимент и отидохме на концерт на тяхна банда.Не помня името.Много засукано беше.Както ще да е, но много яка група.С ония ми ти дълги коси, с оная апаратура.Като дрънне баса и те хвърля назад.А осветлението!?О осветлението!
-Какво осветлението?
-Като светнаха една черна лампа и нищо се не види.
Така безметежно си живеехме в МеМеЦеТо.
Тогава и част от "Веселите момчета"/Весьолые малчишки/, много известна група от СССР по онова време,почиваше там.С тях правехме следното.Ние хващахме риба,а те даваха водка и започваше яко пиене за българо-съветската дружба.
Лошото на хубавото, е че не се повтаря.

Балчик 1987 - нехванати с допинг.

Лятна утрин в Балчик.Отворен прозорец.Вечерта сме се натряскали здраво по кръчмите.Да, но кокошките на хазяйката не ни оставят на мира.Те са току под прозореца ни и къркат и куркат, а един петел направо ни цепи главите.Това се оказа не голям проблем за моя съквартирант, който го реши много бързо.Той си носи в чантата всякакви транквиланти и антидепресанти,защото не работи от много време,а баща му и майка му редовно му изпращат пари.Това го депресира,та се налага да се напива и да успокоява неспокойната си съвест.
След поредната благословия към невинните кокошки, нашия стана и с дъното на едно лимонадено шише начука някакви елачи.След това омеси начуканото с хляб и вода, застана на прозореца и започна да ги гощава:
-Кът,кът.кът,кът....
Горките гадини се надрусаха вълшебно и изпопадаха по двора, а ние спахме до обяд.
Номерът дотолкова хареса на Нашия, че вечерта го приложи и на барабаниста ни.Оплака се момчето, че нещо не му е в ред и веднага получи едно огромно хапче.
-Ей тва оправя всичко!
Оправя, ама на другия ден си вървя по улицата и полицейската/милиционерската тогава/ кола спира до мен.
-Какво става с вашия оркестър?-Питат.
-Какво да става,-всичко е на ред.
-Нощес към три часа беше, гледаме прелетя един човек надолу по кръстовището.След малко прелетя нагоре.Казахме си, има нещо.Настигнахме го с патрулката, гледаме вашия барабанист.-Какво става?- питаме го.
-Не знам, нещо ме кара да тичам.
-Да те закараме да си легнеш?
-А не, ще си бягам до квартирата.И отцепи нагоре.Квартирата ви е чак на горния край,а той бяга като световен шампион.Чудна работа.

След този случай извадихме на барабанистчето прякора "Стрелата", а той не проговори с Нашия два месеца.