Сланина по-вкусна от луканка

Когато застудее мислите ми без да искат се насочват към сланинката. Миналата година направих такава, че колкото пъти я предлагах на гостите заедно с луканка, толкова пъти сланината свършваше, а луканката оставаше.Приятелите ми от сега дават заявки и май ще правим промишлени количества.
Затова ще ви дам рецептата, да се изкефите максимално в студените зимни дни с препечени филийки, сланинка и червено вино.

Разтворете във пластмасова кофа или друг по-голям съд/зависи колко сланина ще сложите/морска сол, така че разтворът да стане доста солен.Настържете на рендето една връзка праз на едро.Пак на едро настържете и пет, шест глави чесън.Добавете чесъна и праза в соления разтвор.След това и сланината.Желателно е не много дебела и с кожа.Ако пък има и малко месо на нея, става прекрасно.Натиснете отгоре с кръгла дъска и добре измит, плосък речен камък.След двадесет дена я извадете и оваляйте в смеска от малко чимен, малко черен пипер и повече ронена чубрица и червен пипер.Сложете всяко парче в найлонова торбичка и приберете във фризера.
Когато я изваждате и леко омекне, поръсете с пресни копър и магданоз.

В подкрепа на рецептата ще цитирам мой приятел от София:

"Абе тая мойта вегетарианка, дето контактува с извънземни, ми изяде сланината.Мам........"

Малее, прияде ми се.Отивам да търся сланина, а на вас Наздраве!!!

П.П Миналата зима опаткахме две кофи и се оказа, че холестерола ми е нормален.Последни изследвания показват, че в нея се съдържат вещества регулиращи нивата на лошия холестерол.

Смъртта на прасето-радост за хищниците/да не се чете от членове на ЕС/

Тишината на селото е стряскаща за градския човек. Събуждам се от нея. Всъщност  съм се родил тук, но толкова рядко идвам, че ми е станало да не кажа чуждо,но странно. Ставам към осем часа. Още от вратата ме лъхва миризма на мекици. Хубави прясно изпържени мекици. Мама ги прави отвън на газов котлон. С лопата за сняг изчиствам целия двор. След това вземам фотоапарата и отивам да снимам осъдения на смърт в килията му.Това е кочината -хубава топла кочина на сухо, вътре в сайванта. Смъртникът е около двеста килограмов  с клепнали уши тип "ЛАНДЪРС". Струва ми се доста омърлушен. Вчера са го изпуснали и е наблюдавал изпълнението на
присъдата на другаря си, който отиде с брат ми в друг град. Изглежда това не му е повлияло добре. Питам се  лошото настроение и стреса, дали няма да  повредят мръвките, както казват от Европейския Съюз. По добре било  да ядем месо от щастливи животни. А нима има щастлива смърт?
В десет часа идва палача. Прасето не иска да излезе от кочината. Баща ми му връзва муцуната със сезал и единия крак с въже. Трима души го дърпаме, а един го бута. Изкарваме го на двора и го тръшкаме на земята. Палачът забива ножа в гърлото му. Аз му държа задните крака. Прасето рита. Ръцете и краката ме заболяват от усилието, но стискам зъби и стискам. Няма да се окажа слабата част от прайда я. Пред смъртните му викове не стряскат никой. Още малко и готово. Душата му се понася към свинския рай. Ние дивите двукраки вземаме пет минути почивка.

След един час е превърнато в мръвки и хвърлено в багажника на комбито. Жената и децата ще се радват. В мен остава малко стрес, но ще го лекувам  с пържоли и червено вино. Няма да ви кажа къде съм, че ще ми дойдете на гости.

Наздраве!!!