понеделник, 24 май 2010 г.

Глупости за умни хора/18+/

Роди се във Видин и израсна там. Завърши гимназия и кандидатства в СУ, но не я приеха. Реши да остане в столицата, да работи и се подготвя за кандидатстването догодина. Не можеше да остане в родния си град. Последната година в гимназията откри невероятната си сексуалност. Ако беше останала там щеше да се превърне за обществото в градската курва. Анонимноста на София щеше да я скрие. Беше мислила да стане проститутка, но не и се искаше да го прави за пари. Правеше го за удоволствие.

СКАНДАЛНО РОМАНЧЕ

Влажна и студена вечер. Трамваите скърцаха и дрънчаха неприятно.  Соня бързаше да се прибере в малката си квартира.
Такива вечери понякога се оказваха много интересни. Щеше да се изкъпе и да промени малко външността си:Е легантно-спортен тоалет, малко грим, марков парфюм и екшън. Обикновенно избираше барове в центъра. Гледаше да не ги повтаря. Винаги се намираше някой, който да я хареса. Предпочиташе да я заведат те някъде,не ги канеше в квартирата си. Първият оргазъм идваше бързо. Отприщваше се като взривен бент от налягането, което с усилие беше задържал.Червени, лилави и електрикови кръгове се появяваха пред затворените и очи и един далечен неопределен звук, който можеше да бъде симфония или камбанен звън или всичко друго-не се чуваше добре. Мъжете и те бяха бързи първия път, така че се получаваше. Вторият идваше значително по бавно:
-Хайде!Давай,давай! Движенията ставаха по-бързи,амплитудата по голяма: -О о о-Задаваше се от далече, като нещо много очаквано-о ела, ела, ела-наближаваше, и онзи непознат далечен звук, ето го тук е съвсем на близо и дум!!, бента се скъсваше и кргове-червени, виолетови и по ярки, по-красиви. Потта се стичаше на ручейчета-стига толкова за днес.
Обличаше се и си отиваше, като оставяше омаломощения партньор да си мисли каквото си иска.

* * *
Иван се роди и израсна в Осен-Врачанско. До осми клас учи в селското училище, а техникум завърши във Враца. Той беше стеснителен по природа, а малкия кръгозор, който му даваха тези места го остави доста свит. Така че се настани в София, като типична селска пръчка. Ако питаха него не искаше да е тук, но майка му нямаше да миряса докато не завърши висше и стане човек.
Един негов селски му намери работа в кръчмата „Сам дойдoх”-беше барман и сервитьор и чистач и управител. Кръчмата се намираше в центъра. Един интелектуалец бе наел сбутаното помещение, поет даде шкаф и маса/бяха го изгонили от квартирата/Други култур-трегери донесоха стари столове, табуретки, чаши.  Един художник подари три картини, за да вижда някой изкуството му все пак.Всеки носеше по нещо старо, за което нямаше да го бият в къщи и така се заформи кръчмата с най -причудливия интериор в София. От пръв поглед личеше какво е имотното състояние на клиентелата-интелигенти в преход. Поети, писатели, кинаджии, телевизионери, актьори, музиканти и техни приятели се събираха на това непретенциозно място и пиеха така, като да изпълняваха единствената божа заповед:
Пий не докато можеш, а докато има.
Поздрава в кръчмата беше „Добър вечер доцент”. С презумцията, че в България всеки втори е доцент, и след като аз не съм, значи ти си. Първоначално Иванчо беше сащисан,не беше виждал подобно нещо. В неговото семейство посещението на кръчма се смяташе за углавно престъпление. Веднъж като млад баща му се беше напил и още си носеше последствията. Като в унес той сервираше ракиите, отсервираше, вземаше сметките, след това почистваше кръчмата и затваряше. След седмица започна да се заслушва в разговорите. Един скулптор разправяше:
-Аз нали живея до гробищата и за по напряко минавам от там/има пътека/. Та миналата седмица привечер се прибирам, бях се вкиснал, нямах пари, и една леля вика : Младеж, може ли да повървя с тебе през това място, че ме е страх?-Дадено казах.Повървяхме няколко минути, ама аз нали съм кисел и :
-Право да ви кажа и мен ме беше страх докато бях жив.
Оная се облещи.
-И Какво?
- Как какво-Пирогов.
-Какви хора, изкуството не им действа, а страха ги праща в Пирогов.
-Като видях тая интересна работа реших да направя един номер на мама. Тя все ми се кара,че много пия и ще си откъсна главата. Та си взех инструменти и отидох на гости .Тя излезе да купи нещо от магазина, а аз на бързо изрязах един отвор в кръглата маса, колкото да ми се пъхне главата.Гледам я през прозореца идва. Разлях червена боя около отвора в масата, послах покривката, влязох отдолу и си напъхах главата в отвора. Mама влезе – нямаше как да не види неестествено надигнатата покривка.Отметна я и ме видя, извъртял очи, с прехапан език и в локва кръв.
-И какво?
-Как какво, Пирогов.
-Ти си идиот.
Скулпторът видимо доволен отпи голяма глътка ракия
-А моя вуйчо вижда с гърба си.
-Да бе,да...
-Аз нали съм от Вършец,отивам си миналата събота и срещам вуйчо на центъра подпийнал.
-Ааа племеннико добре дошъл,  ела да идем до нас да пием по едно вино.
Той прави хубаво вино и нали е роднина, не можах да му откажа. Отидохме, седнахме на масата и той:
-Миче, наточи една кана вино и дай нещо за мезе.
А Вуйна зад него изкриви физиономия и го стреля с ръката.
-И не стреляй, че щи еба макята!
Гледам го, седи с гръб към нея. Срещу него нито огледало, нито прозорец-нищо на което може да я види.Тогава реших, че вижда с гърба си.
-Как я видя бе Вуйчо?
-Не съм я видял, знам си стоката.
-Това е една от ползите на дългогодишния брак, почваш да виждаш с гърба си.
-Да видиш пък моята. Оня ден съм и се качил и се набирам и давам газ, все едно съм на двайсе години, а тя:
-Иване, тия дюли ще изгният върху шкафа.
-Направо ми спадна ви казвам.
-А ти що се изморяваш да я вършиш тая работа,  като пречи на пиенето и нема признание а!?

* * *
Мокра гугутка беше кацнала на електрическия стълб. Валеше. Генади и се чудеше, защо не се скрие на сухо. Освен нея се виждаше олющената фасада на отсрещната кооперация. Бяха му спрели интернета и телефона. Мислеше да излезе навън,да си отвори устата към небето, и да стои така докато се удави. Изведнъж видя под дъжда шареното яке на Мончо. Отвори прозореца и се развика:
-Ей Мон, къде ходиш в този дъжд. Качи се да посвирим!
Мон без да вдигне глава зави на ляво и се шмугна в познатия вход. След малко влезе без да звъни.
Генади донесе две китари от другата стая.
-Давай оная нашата!
-Oт къде?
От Еmin.
И се разнесе един протяжен изцяло минорен блус.Двете китари се редуваха, едната разказваше, а другата поддържаше ритъма и потвърждаваше с невероятни обаждания .Когато дойде време за края Мончо изви двозвучие на втора и трета струна и завърши с мажорен акорд.
-Слушай, кво си се вкиснал бе-ще ме разплачеш.
-Е кво, нямам интернет, нямам кинти, нямам гадже......
-Знаеш ли, знам за студентски купон довечера. Ще уредя да ни поканят ,да им посвирим. Поркане без пари, пък и некоя пияна кифла може да ударим по-късно.
-Е по-добре е отколкото да се сдухвам тук.

* * *
-Слушай ма Маруло, ти си много потайна ма. Идваш на работа, работиш, нищо не казваш,отиваш си. Нещо не си в ред.Мърмореше Ева, атрактивната Софианка до нея.
Соня не каза нищо.
-Е мъцни де, кво мълчиш като пукел.З наеш ли какво, довечера организирам купон у нас. Нали съм задочна студетка, та студентски купон. Нашите заминаха на някъкъв пленер ,някъде. Идваш и ти.  Поканена си и край. Ако не дойдеш щи тегла един бой, и без това ме дразниш.
-Ще дойда.
- Ооо тя била жива!
Eва много се харесваше на мъжете.Не много висока, с дръпнати пъстри очи.вирнато носле щръкнали цици, плътни сочни устни, тънка талия и сластно закръглен ханш, тя направо ги побъркваше.Често се случваше когато минава да се чуе- опс,пст,ей маце, на което тя отговаряше:
-Кво сте засъскали бе, вибратора ми е по-хубав от вас.
Имаше такива, които упорито я преследваха и я канеха на срещи. Тя не отказваше, казвзше ще дойда и оставяше лимонадата да се радва. На срещата обаче не идваше. Момичетата, които знаеха номерата и, когато видеха че говори с някои се приближаваха след това и я питаха:
-Къде а?
Тя им казваше.Те се събираха на тумба и отиваха да гледат сеир.Нещастните любовници бяха интересна гледка.
Момичетата доразвиха номера на Ева. На петнадесетата минута след нейното закъснение, някоя от тях интригуващо облечена, се приближаваше до мераклията и го питаше:
-Извинете, свободно ли е при вас?
- О не, имам среща.
След десетина минути сцената се повтаряше с друго момиче.След час и половина любовника , който се беше въртял на всички посоки да види Ева, си тръгваше нещастен/Не стига че тая не дойде, ами върнах и две други./
Когато кандидатът беше познат, сценарият беше друг.
Веднъж се закачи началникът на съседния цех инженер Павел Иванов.
Момичетата го надушиха и веднага организираха засадата. Същия ден бяха давали заплати и настроението беше отлично. На двадесетата минута покрай неговата маса мина първата:
-Добър вечер, господин Иванов.
-Добър вечер. Сконфузено отговори инженера.
След десет минути другата по съчия начин. За да бъде притеснението му пълно, те нарочно се връщаха покрай неговата маса, като му се усмихваха очарователно. Това дотолкова изнерви женения инженер, че той започна да си поръча водки. След един час чакане и двупосочна манифестация край него, вече беше изпил три. Тогава и петте момичета цъфнаха на масата:
-Може ли да седнем при вас господин Иванов? Явно чакахте някоя госпожица, ама тя не дойде. Та да не ви е скучно.
-Ааа не аз такова, един приятел чаках, ама явно ми върза тенекия. Сядайте де сядайте!
След това се започна такова поръчване:
сладоледи пасти,торти,водки,уискита,ядки.
Инженерът се натряска яко и плати цялата сметка. Момичетата го изпратиха до тях, за радост на жена му.
Във дните след това, когато го срещаха по двора на завода му подхвърляха:
-Добър ден господин Иванов. Трябва да излезем пак заедно някоя вечер. Много хубаво беше.
На което той не отговаряше нищо,само се изчервяваше и отминаваше .
* * *
Януари,петък вечер,София 1996 година.
Две китари се гонеха в хола на Ева в стил Карлос Сантана.Напук на цялото нямане по магазините и масовата сиромашия, на масата имаше шунка, луканка, пилешки хапки, ядки, водка , уиски. Купонджийте още не бяха дошли. Апартамента в Лозенец беше достатъчно голям за веселбата. По стените висяха картини на майката и бащата на Ева. Двама души,които спят заедно, а рисуват толкова различно.Тези на баща и рисувани експресионистично със замах, като че ли художника се е засилвал за нанасянето на щрихите, и спокоината и мека живопис с преливащи тонове на майка и.
-Слушай ма Евче, ако стана известен музикант ще ме вземеш ли?
-Не може Мончо знам те откогато се напикаваше.
-Е тогава съгреши поне един два пъти с мене.
-Пак не може.
-Дай поне една водка да си удавя мъката.
-Не можеш да я удавиш, тя плува. Всички мъки са много добри плувци. Ето, дави се!
И тя му наля във водна чаша, сложи му лед и резенче лимон.
-Мончо отпи голяма глътка и се обърна към Генади, който се беше спекъл:
-Ей бастон шъ удариш ли една, кво ми са прайш на интелектуалец?
–Ша удара, отговори той, без да му се връзва. След което, домакинята му наля и на него конска доза.
На вратата вече се звънеше.Бяха колежките на домакинята. На Генади и Мончо така им беше навалял тестостерона, че като ги видяха без да искат заблъскаха по китарите пo –силно.
-Леле каква маса!!!
-И музика!!!!
-Здравейте музиканти! Евче ти си голяма работа!
Пак се звънна.Беше Соня. Тесни дънки, тънка талия и свободни цици, които мърдаха като прасенце в чувал, под тънкия пуловер.Открито правилно лице.Пъстри очи.Това цялото излъчваше секс и наивност едновременно.Да се чуди човек. Генади веднага си падна по нея. Даже изсвири един не съвсем удачен тон. Мончо го погледна хитро и нищо не каза.

 * * *
В кръчмата "Сам дойдох" скулпторът и двама художници бяха щастливо пияни.Последни клиенти.Иван искаше да затвори, но не можеше да излезе на глава с тях.
-Слушай бе момче, какво са въртиш като обран евреин? Искаш да затваряш ли? Я си сипи една ракия и сядай ,да научиш нещо.
-Ама аз не пия!
Тримата веселяци щяха да паднат от смях. Като се съвзеха малко, брадатият и кривоглед художник Мавров, му нареди със страшен глас:
Вече пиеш. Сядай тук!!!
Иван си донесе една водка с кола Лайт и седна.
-А така момче, човек ще станеш.
-Наздраве!
-Наздраве!
-Наздраве!
-Ти гадже имаш ли? Попита кривокракият ,с изпъкнали очи, който се блещеше като в латино-американски сериал.
-Амии не.
-Тогава ще те уредя с жена ми.
Иван щеше да си глътне езика.
-Не бой се бе човек, той и нас ни е уреждал, ама тя нещо не ни харесва. Сигурно сме и дърти. Но ти си свежа пъпка. С теб ще стане работата.
-Ще си сипя още водка.
-Казах ли ти, че човек ще станеш.
-Сипи и на нас да ударим по още едно последно, че ще местиме.
-Къде ще местим, виж че сме се натаралянкали?
-На студентски купон. Млади гаджета, поркане,а ние интелектуалци, бохеми,интересни.
-Големи интелектуалци с тая ракия.
-Това не пречи.Или си, или не си.
-Е щом казваш.
След трийсетина минути станаха да си тръгват.
-Лека нощ. Опита се да се измъкне Иван.
-Никакво "лека нощ".Идваш с нас.
Четиримата взеха такси и се понесоха към купона.
* * *
През това време веселбата набираше скорост. Бяха дошли състуденти и приятелки на Евчето, вече пийнали и се порасаблекли. Генади и Мончо оставиха китарите и заговориха с колежките на Ева. Домакинята пусна магнетофон. Соня бе изпила едно голямо уиски. Беше се затоплила и зачервила. Така и се искаше, че щеше да даде и на най-грозния мъж. Генади приближи и попита:
-Да ти налея ли още едно?
-ОО ти ме следиш какво пия?
-Еее.....
-И може би искаш да ме напиеш? А ако се напия , какво?
-Ще те заведа у нас да изтрезнееш.
-Я ме води още сега, че иначе ще ме боли главата.
И те се измъкнаха един след друг. Развеселените купонджии дори не усетиха свалката.
На входа се сблъскаха с артистите, които слизаха от едно такси.
Мълчаливи се понесоха към кооперацията на Генади. Той мълчеше, но така се вълнуваше, че сърцето му щеше да спре от забързване.Влязоха в тъмния вход на старата сграда..Парафюмат и го зашеметяваше.Въздържаше се да не и се нахвърли.Членът му се беше подул до пръсване.
Соня усещаше възбудата му. Той много и харесваше.Щеше да го скъса от секс. Отключи вратата.
-Не пали лампата!- не искаше обстановката да и развали усещането.
Влязоха в тъмното антре.Притивлече я с двете ръце на талията .Езикът и заигра в устата му.С едната ръка му разкопчаваше панталона. Боже какъв хуй? Беше дълъг поне 25 сантиметра, закривен на горе и дебел. Тя коленичи пред него,хвана го с две ръце, разтвори устата си до край и го налапа.Генади щеше да се пръсне от кеф.
-Чакай малко, не искам да свърша бързо.Отиде до едно шкафче извади спрей и се напръска.
-Хайде сега сваляй гащите!
-Е щом си рекъл.
Хвана я за ръка и я поведе в тъмното към леглото.
-Искам да съм отгоре, може ли?
-И държавата да ми поискаш в този момент, ще ти я дам като нищо.
Седна от гооре и започна да си го вкарва бавно.Усещането беше велико.Той я изпълваше до край. Започна бавно да пружинира, като едновременно правеше и кръгови движения.Постепенно засилваше темпото и увеличаваше амплитудата.
-Ooooo.......ще броим до триисе, на трийсет свърщваме.Давай:едно, две, три,четири ... и те заброиха заедно, като първокласници.Оргазъмът идваше.Усетиха го и двамата.Капки пот закапаха по него и от него.Двайсе и осем,на двадесет и девет вече изхвърляше спермата.При нея ярките кръгове заблестяха като на най-красивия бал.Беше един от най-разтърсващите оргазми и за двамата.

* * *
Скулпторът отново си наливаше уиски.Мавров се кокореше срещу него:
-Слушай бе господин интелектуалец.Май пак ще трябва да те носим , като миналия път?
-Ще ме носите друг път, аз съм кораво копеле.
-Ти си кораво копеле с меки колене.Давай да си ходим овреме, че тоя пич го чака жена ми.
-Ама аз утре съм на работа.
-Споко бе, ще работиш, няма страшно.
Станаха и казаха чао на компанията. От булеварда взеха такси. Натъпкаха се криво, ляво и четиримата. Първо оставиха скулптора. После другия художник. Останаха Мавров и Иван.
-Аз съм на близо.Да сляза и ще си отида пеша.
Таксито зави към Лозенец.
-Абе ти не разбра ли, че идваш с мен?

   * * *
Според съседите и познатите  Маврови  имаха скандален брак, но на тях не им пукаше. Мила Маврова беше хубавица и секси. Имаше си всичко и се подържаше с най-скъпата козметика,при скъпи фризьори и масажисти.С богат гардероб и впечетляваща визия се открояваше навсякъде.Единственото и задължение в семейството беше, да продава картините на мъжа си.И тя ги продаваше добре.Случваше се богаташите, които купуваха да получат бонус секс към картината.Спомените им след това ги караха да се обаждат отново , и да купуват пак, независимо от цената.
Мъжът и пък редовно обръщаше внимание на моделите, които рисуваше в ателието си, с големия си инструмент.
Когато изпадаше в криза и не рисуваше, беше длъжен да води на жена си някои ебач, защото тя нямаше какво да продава и и беше скучно.Иван уцели точно такъв момент, но не познаваше хората и не знаеше какъв късмет е извадил.Притеснението му личеше от всякъде.
-Не бой се бе момче!Тя няма да те изяде.Знаеш ли каква е хубавица.
Маврова им отвори по халат.Иван виждаше такива жени по Витошка, но не смееше да си помисли, а сега?
-О водиш, гости! Добре дошъл. Влизайте. И се отдръпна в страни, така че се видяха почти целите и цици.
Влязоха в голям просторен хол.
-Да Ви сипя нещо за пиене?
-Ааа не, аз пих достатъчно, ще си лягам.
Затътри кривите си крака и ги остави сами.
-На теб какво?-Видя го, че се е спекъл.
-Не се притеснявай.Ние така си живеем.
-
Следва продължение

Няма коментари :

Публикуване на коментар