понеделник, 24 май 2010 г.

Щастливите риби в язовир Мечка

Дъждовното време не пречи на стария рибар. Той подрежда такъмите в олющеното сандъче, връзва няколко повода и си мисли , че до сутринта ще спре да вали. Така или иначе дори да вали, пак ще отиде за риба, ще помръзне, ще се намокри и ще е щастлив . Да стоиш на брега и да гледаш плувката-това не може да се сравни с нищо друго.
Когато беше млад се случваше да се откаже от срещи и секс, за да отиде на някой близък или далечен водоем.
Часовникът звъни-05.30. Време е. След 10 минути пред входа ще го чакат още трима луди със стар раздрънкан OPEL.
-Добро утро!
-Шо каиш?- Прави се на глух Петко.
-Какво утро бе, не видиш ли че е сред нощ!- Това е Иван шофьорът на Опела.
-Мене ми са види дека сте улави и тримата. Спокойно приключи разбора на срещата Макето.
Макето е от Кючук Париж, живее в къща, има двор/марули,лук,краставици,домати/за което всички му завиждаме.
Продължава да вали, но промъкващата се светлина на зората показва, че облаците на места са се разкъсали. Излиза вятър и ние вече сме оптимисти. Месец май е. Пролетта не си е отишла, а лятото не е дошло. Пътуваме на юг. По това време риболова е забранен и отиваме на язовир под аренда/по 5лева на човек и си плащаме рибата , която не е плевелна/. Въобще далаверата клони към 0, че и отива на минус.
-Който си мрази жената става рибар. Мърмори Петко.
-А който мрази жените и ловджия, допълва Макето.
Смях.....Петко е и ловец.
-Да ви скъса дано и на тримата, цял ден куки да връзвате, риба само в моя живарник да видите. Ама не се притеснявайте, ще ви продам надвечер по едно две кила, та да се върна при мойта и с риба и с пари.
-Тя твойта може да изкара пари и без тебе,нали е убавица.
-Ако не караше колата така щях да те прасна!!!
-Еей Чета-сопрете се бре! Никой не зна що прави жена му, докле он клечи до некой гьол и збира студ.
-Моята гледаше децата докато бяха малки, но сега пораснаха и ги няма. Пък тя милата още хваща окото, прави се, облича се. За мене ли.......
-Мойта пък си купила делови костюм онзи ден. Аз кранист, а тя с делови костюм моля ти се. Да се чуди човек?
-Ще ви предложа нещо, ама да не ме занасяте после. Това не сме го правили никога......
-Е казвай де!
-Сега е осем без двайсет, ако обърна това тенеке на обратно до девет и нещо ще сме си в Пловдив, и ще ги хванем. Мамка му-А?
Никой не каза нищо. Тъкмо щяха да завиват към язовира,  колата завъртя на кръстовището и се понесе обратно.
-Ама аз съм вдовец, изплака стария рибар.
Никой не го чу.
Това беше един добър ден за рибите в язовир Мечка.

1 коментар :

  1. Не знам дали автора е преживял тази история или е художествена измислица.Ако го е преживял ми е мъчно за него, защото вместо да си гледа риболова, се измъчва излишно, без причина.

    /Така изкоментирах аз Ангелина, съпруга на човека, който написа тези работи./

    ОтговорИзтриване