Риболов на речен Кефал/Клен/

Кефалът е една от най-разпространените риби по нашите водоеми. Едва ли има река в България, незaселена от него. Още от дете ми е любим обект за риболов. Кефалът е красива риба с вретеновидно тяло, червеникави перки, едри люспи и голяма уста. Живее в долните и средните течения на почти всички наши реки, в някой канали и язовири. Не е обект на промишлено отглеждане. Всъщност е доста плашлива риба и предпочитам да ходя за него сам. Тоест в най-добра компания.
Ако го има в една река ще го познаете по специфичните кръгове, които образува, когато взема храна от повърхността. Има ясно изграден хранителен режим-сутрин-вечер. Тогава излиза в разливите и се качва във повърхностните слоеве да лови малки рибки и насекоми. (Разбира се има и изключения от това правило, но те са редки. Веднъж на река Ботуня между Ракево и Криводол, когато температурата на колата ми показваше 41 градуса, ги набарах на отсрещния бряг до подмолите на сянка и стана страхотен риболов по обедно време.)
Но най- големите екземпляри остават в дълбокото, близо до подмоли и паднали дървета.Така че в плиткото можете да хващате кленчета, и то не лоши, но трофеите са на дълбоко. За риболов в разливите и тънките бързей препоръчам повод не по дебел от 0.10 и кука номер 14. Най добри резултати в плитчините дава с  малка самоутежнена плувка и без никакви тежести под нея. Пльосването на огромни плувки в плитчините е фатално. Същия успех ще имате ако хвъляте камъни.
По принцип кленът е всеяден, но си има предпочитания, в зависимост от сезона. Пролетно време налита на червени червей, бели също не отказва. В началото на лятото се лови на майски бръмбар, щурец(деликатес за него), по късно и на скакалец, варено жито, сладка  и млечна царевица, малки рибки, жабчета, попови лъжички, гъсеници, троха.Едва ли мога да изброя всичко, но ще обърна специално внимание на ручейниците/някъде ги наричат какавиди/. Те се намират обикновено в горните течения на реките, под камъните на големи количества. Обвиват се в тръбовидни къщички с материалите, които намират наоколо.
Тази стръв е любима както на кефала, така и на мряната. Случи ми се едно лято на Марица да хвана и голям скобар на нея.

 Хванете ли няколко кефала на едно и също място, значи е време да го смените. Говоря за случаите, в които не се използва захранка. Добре е ако ловите в ограничен периметър, да разполагате с различна стръв и периодично да я предлагате. Една и съща, поднесена по един и същи начини го прави подозрителен.
Големите екземпляри се хранят изключително с рибки, жабчета, попови лъжички,  пиявици, попови прасета, рачета. Те са подчертани хищници. През сезона на плодовете ядат и черници, къпини, джанки. През лятото съвсем малки новоизлюпени рибета, нанизани на кука 12-14 номер,през устата до опашката са неустоимо изкушение.
Най добри резултати съм получавал на висок бряг и над него съответното дърво или храст. Дебела вода под него. Под една черна черница хванах пет кефала около и над килограм. Когато се лови на плод по-добрият вариант е плодът да лежи на дъното, а не да виси неестествено във водата.
Понякога стрелянето на бял червей с прашка провокира лакомията му и той става твърде безразсъден.
Не мога да опиша всички начини и ситуации, защото всеки водоем и всяко време са специфични, но ще ви кажа следното:

Ако мислите и не ви мързи,ще хванете.На слука!!!

Риболов на черна мряна 

Язовир Ивайловград-добри впечатления

Зимно време, когато вали сняг  и не е за риболов, се топлим със спомени.
Миналата година преди забраната, отидохме с Тодор на този прочут язовир.Взехме с нас и един приятел - лицево челюстен хирург.Малко преди митничарското село/Веселото село/ има пътче, което слиза до голямо дърво с полянка.Често мястото е заето от къмпингуващи, но сега беше свободно.
Докато аз връзвах въдица на доктора, Тодор започна да хваща уклей и червеноперки гол след гол.
Там е плитко.Бяха се заредили няколко студени дни и изглежда рибата се бе изнесла в по топлите плитчини.
Направих въдицата на хирурга и той веднага хвана рибка.О смях!!!Този човек, който режеше безмилостно лицата на хората, не искаше да си откачи рибата.Цял ден Тодор го обслужваше, защото аз предвидливо избягах малко по надолу, на място огродено от скали и по дълбоко.Хвърлих малко захранка и освен уклеи и червеноперки, заизлизаха едри кефали и каракуди и така до вечерта.
Не знам поради отдалечеността си, или за това, че горските го обикалят и искат билети, но за мен в този язовир има доста риба.
По късно на един друг излет, на друго място под селото,видях едри червеноперки и каракуди да правят опити за летене.
Стояхме на висок бряг. Долу в ляво имаше паднала върба.Към осем часа, като удари нещо много голямо точно под върбата , и дузини риби излязоха над водата от зор в опит за летене.
Тази година живот и здраве ще отидем там и за хищник.
Препоръчвам язовира на всички.Освен риби, природата и чистия въздух не са за пренебрегване.

На слука!!!

Спомен за Дунава,комарите и хората

Лятната жега си отива край Дунава, но след нея идват комарите. Пеят щурци. Крякат жаби. Румъния присветва отсреща. Прекрасно е.

Ние като стари дунавски кучета сме се намазали с антикомарин. Понечвам да дам и на тъста на брат ми, който е с нас, но брато ме спира.

-Остави го да се заплесва покрай въдиците. Да го кръстим.

Кръщаването изглежда е да го наядат комарите. Така е, тъстовете трябва да се кръщават.

На огъня ври люта саламура. Режем салата.

Тоя човек започна да си бие шамари по едно време. Първо по краката. После по бузите, по главата, навсякъде. Голям бой си хвърли ви казвам.

-Абе пичове, вас не ви ли хапят?

-Аа не, ние сме местни. Имаме имунитет.

-Как така?

-Ей така.

Той се поби още малко и отиде в колата.

Саламурата стана готова. Сипахме да ядем и да пием по една ракия. Брат ми му занесе мазилото.

Идва той:

-Значи местни сте били а?

-Е не се сърди, вече и ти си местен. Кръстен си.

На другия ден отидохме по-надолу по течението до Есперанто. Опънахме една голяма и една малка палатка. С нас дойде и попа. Остана да готви и ни благослови:

-Господи помогни им много риба да хванат, че сами не могат.

Господ изглежда беше зает с други по-важни дела, защото до обяд не бяхме хванали и една риба. На всичкото отгоре и нещо се разсърди. От към запад налетяха черни облаци, изви се силен вятър. Малката палатка беше захвърлена в реката, докато стигнем до нея. Заловихме се да спасяваме голямата. Вятърът дърпа и ние дърпаме. А попа. Ах този поп?!Легнал на сухо под каруцата, с която бяхме дошли, и де ли се кръсти. Ние крещим:

-Ела бе попе!Помагай да спасим палатката!

А той:

-Нали помагам. Господи помогни им да задържат палатката. Господи помогни им да задържат палатката........

Изглежда  призоваваше върховния шеф по всяко време, защото една нощ след  новобранската на братовчет ми го призова с камбанен звън. Хората помислиха, че става война, но отчето просто си служеше. Нервите на владиката и светия синод не издържаха толкова усърден свещеник и го разпопиха.

Сега  е обикновен рибар. Но никой не може да го спре да контактува с началството по всяко време.

Такива спомени имам от брега на великата река. Викне ли ме някой за там-тръгвам.

Щастливите риби в язовир Мечка

Дъждовното време не пречи на стария рибар. Той подрежда такъмите в олющеното сандъче, връзва няколко повода и си мисли , че до сутринта ще спре да вали. Така или иначе дори да вали, пак ще отиде за риба, ще помръзне, ще се намокри и ще е щастлив . Да стоиш на брега и да гледаш плувката-това не може да се сравни с нищо друго.
Когато беше млад се случваше да се откаже от срещи и секс, за да отиде на някой близък или далечен водоем.
Часовникът звъни-05.30. Време е. След 10 минути пред входа ще го чакат още трима луди със стар раздрънкан OPEL.
-Добро утро!
-Шо каиш?- Прави се на глух Петко.
-Какво утро бе, не видиш ли че е сред нощ!- Това е Иван шофьорът на Опела.
-Мене ми са види дека сте улави и тримата. Спокойно приключи разбора на срещата Макето.
Макето е от Кючук Париж, живее в къща, има двор/марули,лук,краставици,домати/за което всички му завиждаме.
Продължава да вали, но промъкващата се светлина на зората показва, че облаците на места са се разкъсали. Излиза вятър и ние вече сме оптимисти. Месец май е. Пролетта не си е отишла, а лятото не е дошло. Пътуваме на юг. По това време риболова е забранен и отиваме на язовир под аренда/по 5лева на човек и си плащаме рибата , която не е плевелна/. Въобще далаверата клони към 0, че и отива на минус.
-Който си мрази жената става рибар. Мърмори Петко.
-А който мрази жените и ловджия, допълва Макето.
Смях.....Петко е и ловец.
-Да ви скъса дано и на тримата, цял ден куки да връзвате, риба само в моя живарник да видите. Ама не се притеснявайте, ще ви продам надвечер по едно две кила, та да се върна при мойта и с риба и с пари.
-Тя твойта може да изкара пари и без тебе,нали е убавица.
-Ако не караше колата така щях да те прасна!!!
-Еей Чета-сопрете се бре! Никой не зна що прави жена му, докле он клечи до некой гьол и збира студ.
-Моята гледаше децата докато бяха малки, но сега пораснаха и ги няма. Пък тя милата още хваща окото, прави се, облича се. За мене ли.......
-Мойта пък си купила делови костюм онзи ден. Аз кранист, а тя с делови костюм моля ти се. Да се чуди човек?
-Ще ви предложа нещо, ама да не ме занасяте после. Това не сме го правили никога......
-Е казвай де!
-Сега е осем без двайсет, ако обърна това тенеке на обратно до девет и нещо ще сме си в Пловдив, и ще ги хванем. Мамка му-А?
Никой не каза нищо. Тъкмо щяха да завиват към язовира,  колата завъртя на кръстовището и се понесе обратно.
-Ама аз съм вдовец, изплака стария рибар.
Никой не го чу.
Това беше един добър ден за рибите в язовир Мечка.