четвъртък, 20 януари 2011 г.

Спомен за Дунава,комарите и хората

Лятната жега си отива край Дунава, но след нея идват комарите. Пеят щурци. Крякат жаби. Румъния присветва отсреща. Прекрасно е.
Ние като стари дунавски кучета сме се намазали с антикомарин. Понечвам да дам и на тъста на брат ми, който е с нас, но брато ме спира.
-Остави го да се заплесва покрай въдиците. Да го кръстим.
Кръщаването изглежда е да го наядат комарите. Така е, тъстовете трябва да се кръщават.
На огъня ври люта саламура. Режем салата.
Тоя човек започна да си бие шамари по едно време. Първо по краката. После по бузите, по главата, навсякъде. Голям бой си хвърли ви казвам.
-Абе пичове, вас не ви ли хапят?
-Аа не, ние сме местни. Имаме имунитет.
-Как така?
-Ей така.
Той се поби още малко и отиде в колата.
Саламурата стана готова. Сипахме да ядем и да пием по една ракия. Брат ми му занесе мазилото.
Идва той:
-Значи местни сте били а?
-Е не се сърди, вече и ти си местен. Кръстен си.
На другия ден отидохме по-надолу по течението до Есперанто. Опънахме една голяма и една малка палатка. С нас дойде и попа. Остана да готви и ни благослови:
-Господи помогни им много риба да хванат, че сами не могат.
Господ изглежда беше зает с други по-важни дела, защото до обяд не бяхме хванали и една риба. На всичкото отгоре и нещо се разсърди. От към запад налетяха черни облаци, изви се силен вятър. Малката палатка беше захвърлена в реката, докато стигнем до нея. Заловихме се да спасяваме голямата. Вятърът дърпа и ние дърпаме. А попа. Ах този поп?!Легнал на сухо под каруцата, с която бяхме дошли, и де ли се кръсти. Ние крещим:
-Ела бе попе!Помагай да спасим палатката!
А той:
-Нали помагам. Господи помогни им да задържат палатката. Господи помогни им да задържат палатката........
Изглежда  призоваваше върховния шеф по всяко време, защото една нощ след  новобранската на братовчет ми го призова с камбанен звън. Хората помислиха, че става война, но отчето просто си служеше. Нервите на владиката и светия синод не издържаха толкова усърден свещеник и го разпопиха.
Сега  е обикновен рибар. Но никой не може да го спре да контактува с началството по всяко време.
Такива спомени имам от брега на великата река. Викне ли ме някой за там-тръгвам.

Няма коментари :

Публикуване на коментар