Аз съм готвач.Главен готвач.Живея в малък курортен град.Викат ми Бонго,Не знам защо ме кръстиха на този африкански вожд.Едър съм и пия много.
Случи се докато бях на работа, съседите от блока да си разделят прилежащото блоково пространство.Да си направят градинки.За мене не предвидили.Казали Бонго си взема каквото му трябва от ресторанта.Така ли?Не че ми трябва градинка, но въпроса е принципен.Изчаквам аз търпеливо да насадят марули, лук , мерудии и да пораснат тия треволяци.След което се прибирам към полунощ от работа с две огромни торби кокали.Излизам на терасата и разхвърлям кокалите из въпросните градинки.Цяла нощ се давиха кучетета братко из насажденията.На сутринта бяха като овършани.
Като няма за мен, няма и за вас.
Показват се публикациите с етикет слука. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет слука. Показване на всички публикации
събота, 1 януари 2011 г.
Уроците на Бонго
понеделник, 24 май 2010 г.
Щастливите риби в язовир Мечка
Дъждовното време не пречи на стария рибар. Той подрежда такъмите в олющеното сандъче, връзва няколко повода и си мисли , че до сутринта ще спре да вали. Така или иначе дори да вали, пак ще отиде за риба, ще помръзне, ще се намокри и ще е щастлив . Да стоиш на брега и да гледаш плувката-това не може да се сравни с нищо друго.
Когато беше млад се случваше да се откаже от срещи и секс, за да отиде на някой близък или далечен водоем.
Часовникът звъни-05.30. Време е. След 10 минути пред входа ще го чакат още трима луди със стар раздрънкан OPEL.
-Добро утро!
-Шо каиш?- Прави се на глух Петко.
-Какво утро бе, не видиш ли че е сред нощ!- Това е Иван шофьорът на Опела.
-Мене ми са види дека сте улави и тримата. Спокойно приключи разбора на срещата Макето.
Макето е от Кючук Париж, живее в къща, има двор/марули,лук,краставици,домати/за което всички му завиждаме.
Продължава да вали, но промъкващата се светлина на зората показва, че облаците на места са се разкъсали. Излиза вятър и ние вече сме оптимисти. Месец май е. Пролетта не си е отишла, а лятото не е дошло. Пътуваме на юг. По това време риболова е забранен и отиваме на язовир под аренда/по 5лева на човек и си плащаме рибата , която не е плевелна/. Въобще далаверата клони към 0, че и отива на минус.
-Който си мрази жената става рибар. Мърмори Петко.
-А който мрази жените и ловджия, допълва Макето.
Смях.....Петко е и ловец.
-Да ви скъса дано и на тримата, цял ден куки да връзвате, риба само в моя живарник да видите. Ама не се притеснявайте, ще ви продам надвечер по едно две кила, та да се върна при мойта и с риба и с пари.
-Тя твойта може да изкара пари и без тебе,нали е убавица.
-Ако не караше колата така щях да те прасна!!!
-Еей Чета-сопрете се бре! Никой не зна що прави жена му, докле он клечи до некой гьол и збира студ.
-Моята гледаше децата докато бяха малки, но сега пораснаха и ги няма. Пък тя милата още хваща окото, прави се, облича се. За мене ли.......
-Мойта пък си купила делови костюм онзи ден. Аз кранист, а тя с делови костюм моля ти се. Да се чуди човек?
-Ще ви предложа нещо, ама да не ме занасяте после. Това не сме го правили никога......
-Е казвай де!
-Сега е осем без двайсет, ако обърна това тенеке на обратно до девет и нещо ще сме си в Пловдив, и ще ги хванем. Мамка му-А?
Никой не каза нищо. Тъкмо щяха да завиват към язовира, колата завъртя на кръстовището и се понесе обратно.
-Ама аз съм вдовец, изплака стария рибар.
Никой не го чу.
Това беше един добър ден за рибите в язовир Мечка.
Когато беше млад се случваше да се откаже от срещи и секс, за да отиде на някой близък или далечен водоем.
Часовникът звъни-05.30. Време е. След 10 минути пред входа ще го чакат още трима луди със стар раздрънкан OPEL.
-Добро утро!
-Шо каиш?- Прави се на глух Петко.
-Какво утро бе, не видиш ли че е сред нощ!- Това е Иван шофьорът на Опела.
-Мене ми са види дека сте улави и тримата. Спокойно приключи разбора на срещата Макето.
Макето е от Кючук Париж, живее в къща, има двор/марули,лук,краставици,домати/за което всички му завиждаме.
Продължава да вали, но промъкващата се светлина на зората показва, че облаците на места са се разкъсали. Излиза вятър и ние вече сме оптимисти. Месец май е. Пролетта не си е отишла, а лятото не е дошло. Пътуваме на юг. По това време риболова е забранен и отиваме на язовир под аренда/по 5лева на човек и си плащаме рибата , която не е плевелна/. Въобще далаверата клони към 0, че и отива на минус.
-Който си мрази жената става рибар. Мърмори Петко.
-А който мрази жените и ловджия, допълва Макето.
Смях.....Петко е и ловец.
-Да ви скъса дано и на тримата, цял ден куки да връзвате, риба само в моя живарник да видите. Ама не се притеснявайте, ще ви продам надвечер по едно две кила, та да се върна при мойта и с риба и с пари.
-Тя твойта може да изкара пари и без тебе,нали е убавица.
-Ако не караше колата така щях да те прасна!!!
-Еей Чета-сопрете се бре! Никой не зна що прави жена му, докле он клечи до некой гьол и збира студ.
-Моята гледаше децата докато бяха малки, но сега пораснаха и ги няма. Пък тя милата още хваща окото, прави се, облича се. За мене ли.......
-Мойта пък си купила делови костюм онзи ден. Аз кранист, а тя с делови костюм моля ти се. Да се чуди човек?
-Ще ви предложа нещо, ама да не ме занасяте после. Това не сме го правили никога......
-Е казвай де!
-Сега е осем без двайсет, ако обърна това тенеке на обратно до девет и нещо ще сме си в Пловдив, и ще ги хванем. Мамка му-А?
Никой не каза нищо. Тъкмо щяха да завиват към язовира, колата завъртя на кръстовището и се понесе обратно.
-Ама аз съм вдовец, изплака стария рибар.
Никой не го чу.
Това беше един добър ден за рибите в язовир Мечка.
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)