четвъртък, 3 юни 2010 г.

Стратегия на бедния пич в градски условия

Аз съм хубавец, ама съм беден. Имам образование и визия. Мама и тате си отидоха рано и ми оставиха хубав апартамент. Това обаче не ми върши работа.
И на бедните им се чука.
Но като ида в бара и не нося Ролекс и половин кило ланец, и ключове на джип, мацките не ме виждат. Наредили се кокошките му като на цигански пазар за булки и чакат някой баровец да ги сайдиса, белким им купи телефонче, или някое парцалче, или синджирче нещо. Тате ми разправяше, че някога се срещали ей така за спорт, че и любов имало, но сега братче всичко е проститутка. Та в отговор на това им поведение, аз измислих следният театър:
Имам приятел богат импресарио. След като поговорих сериозно с него, той се нави/когато се разгоня/ да ми дава резервните ключове от мерцедеса си и една много масивна гривна. На другия ден му ги връщах. На марулите казвах, че съм освободил шофьора си за рождения му ден. Те кълвяха като гладни каракуди през размножителния период. За да не ме търсят пак, на другия ден на вратата ми звънеше полиция/братовчед ми/. Арестуваха ме за някакво много сериозно престъпление/от държавна измяна нагоре/. Мацката се спичаше и хич не искаше да ме търси после. А ние с полицая отивахме да пием кафе.


Няма коментари :

Публикуване на коментар