Войник от Българската армия

В началото на 1980г. влязох в казармата.Бях от така наречените "януарци".Поделението в Пещера/сапьори/.Сняг, студ и постоянно строй се, марширувай, тичай,залагай мини под вражески обстрел,разминирай и т.н.На всичкото отгоре и старите войници издевателстваха над нас.Ще ви разкажа случай;Един голям и силен лонгур,стар войник, ни накара да тичаме под прозореца със клони от дървета, за да имитираме движение на влак.Все едно се беше уволнил и си отиваше в къщи.След това легна на една маса до прозореца и се припичаше на зимното слънце, а ние трима души пляскахме в леген с вода да правим вълни и шумяхме като море.А той самодоволно:
-Стария се пече на морето.
Изглежда тези угодни за партията и правителството упражнения не са се харесали много на Диското от Рогозен,и решил да се прибере на село.
Онази сутрин ни строяваха пет пъти.Броят нас, броят автоматите, после пак и пак....
Ние се чудим какво става, докато се усетихме, че Диското го няма.
Нашия хвърлил автомата в една преспа и прескочил оградата.С парите, които имал си купил панталон и риза, но му трябвала и връхна дреха.За целта откраднал едно кожухче, като го облякъл под шинела.Тъкмо излизал от магазина и потерята от поделението го открила.
-Стой на място!Никой да не мърда!
Извадили пистолети, насочили автомати.
Прибраха Диското и го затвориха в ареста.Не можеха да го съдят, още не бе дал клетва.
На другия ден го изкараха пред цялото потделение за назидание.
-Редник Димитров!!! Със гръмовен глас извика командира.
-Аз.
-Какво ще кажеш пред другарите си за свое оправдание?
-Ами аз такова, другарю полковник,искам да попитам какво ще стане с кожухчето ми?
-Командирът стоя десет секунди със зяпнала уста, след което успя да изреве:
-Марш в карцера!!!