Баба Мара/мойта баба по майчина линия/имаше три сестри и четирима братя,Баща им и майка им починали млади и те много се обичаха, търсеха се и си помагаха.Често някои от братята или сестрите идваха при баба да си поговорят, а аз се навъртах наоколо и слушах.Историите, които съм запомнил от онова време, бяха повечето за най-малкия брат Мино.Той обикаляше пазарите в околността, купуаше и продаваше жиовтни, и между другото, за да не му е скучно, правеше по някоя щуротия.Веднъж срещнал едни хора на края на селото.
-Добър ден.
-Добър ден.
-Търсим Мино Бокеловски.Имал крава за продаване?
-Тръгвайте с мене, и аз имам работа с него-ще ви заведа.
Стигнали пред тях.Някога звънци нямаше.Викаше се.И се развикали:
-Мине,Минеее...
Жена му погледнала през прозореца, гледа търсят Мино, а той между тях, и вика най-силно.Излязла тя на балкона:
-Какво сте се разкрещели бе, не виждате ли че Мино е с вас.
Ония се спогледали.
-Бяхме дошли да ти купим кравата, ама ти ни излъга за няма нищо, та за кравата ли!!!
И си тръгнали сърдити.
Няма коментари :
Публикуване на коментар