четвъртък, 18 ноември 2010 г.

ЗЕМЯТА НА ТУРЛАЦИТЕ

Найден Геров определя турлаците  в първия си тълковен речник, като диви и необуздани българи балканджии.

  В края на септември гроздето вече бе озряло. Кольо Караколев както всяка година го обра с помоща на децата и внуците от града и на няколкото циганина, които наемаше за случая. Сложи го в бъчвите и зачака. Правеше го без вода и захар, не както практикуваха повечето от селото, за да увеличат количеството. Неговото беше дадено от бога. От три декара и половина береше около два тона грозде и произвеждаше около тон вино от най високо качество. Без да се каже че пие много изпиваше средно по литър на ден. Останалото го вземаха децата. От всяка реколта оставаше по пет литра в стъклени бутилки да отлежава. Пенсионира се на 40 години като военен пенсионер. Сега на шестдесет в добро здраве, продължаваше да си взема пенсията. Жена му почина преди десет години от някакво усложнение на грип. От тогава не бе имал друга. Често се събуждаше с надървен член и се заглеждаше по мацките на телевизора, но това бе всичко.
Този следобед вятъра довя полъха на студ и зима от североизток. Кольо обичаше такова време.Запали печката. Омеси си питка. Извади свинско месо и го изпържи с лук. Тъкмо щеше да сяда на ранна вечеря и кучето се разлая. На портата стоеше млада жена с орнжево червени коси. Все едно главата и гореше.
-Ей чичо, я вържи този пес!
-Млъкни бе! Марш на място.
Кучето подви опашка и се прибра в една колиба в дъното на двора.
-Добър ден.
-Добър ден. Аз съм новата инкасаторка. Може ли да погледна електромера?
Изглежда бяха уволнили едрия груб темерут, които отчиташе тока години наред.
-Влизай, отворено е.
Жената влезе. Стройна с тънко яке и джинси. Аромат на парфюм. На Кольо му се зави свят.
-Вие сте ми последния абонат. Умрях от студ. Ще бягам да хвана рейса.
Обясняваше тя докато записваше показанията на електромера.
-Влез да се стоплиш. Запалил съм печката.
Тя влезе без да каже нищо. Вътре бе топло. Миришеше на питка и на прясно изпържени мръвки с лук.
-Сядай да хапнеш нещо.
-Ааа не ми удобно, а и ще изпусна рейса.
-Кое му е неодобното? Аз съм сам. Ако не намерим някой да те закара ще спиш тук на другото легло.
-Не знам, никак не ми се излиза на този студ.
-Е сядай тогава.Не се притеснявай.
Той сложи на масата питката,по една чиния, салфетки и мръвките на средата.
-Хапвай, аз отивам да наточа вино и сиренце да изкарам от качето.И излезе.
Докато слизаше към избата не можеше да повярва на късмета си.За хората,които живеят в град и се срещат непрекъснато с жени, това не е нещо особенно.Но за него, който и жив човек не виждаше с дни, беше велико.

* * *

Селото се намира около горното течение на река Арчар в западна стара планина.Преди, когато е имало около 1700 жители /те  живеели повече в чифлиците-къщи на самия имот/ ,  е заемало голяма площ.Сега тези чифлици пустеят.Шипките и гората превземат лека полека обработваемата някога земя.Пълните преди домове са разграбени от банди озверели цигани.Осемдесетте му жители са се свили в ниското около пощата, кметството и кръчмата,макар и повечето да имат земя и къщи в равното, които са изоставили.Единствените работни места са кметски наместник,пощаджийката/на половин работен ден/,един работник към ВиК и един към "Напоителни системи". А има и библиотекарка, която продава хляб в читалището.В библиотеката естествено никой не влиза.Повечето от жителите са на преклонна възраст.Тези които са по-млади са ловци/тоест бракониери/ или крадци на дърва.Просто няма как да изкарват пари иначе.Към тази картинка можете да добавите и всеобщата икономическа криза и ще разберете за какво става дума.Във селото е популярен израза:"Педесе жители-пет курви.Предстаaш ли си кво е у Софиу".

* * *


Из дневника на един дърводобивник

12.07.2010год.Всяко населено място си има своя история,фолклор,отношения между съселяните и т.н.Когато човек от другаде  попадне там ,първоначално е доста неориeнтиран.Но ако е контактен много бързо получава информация и като че ли и дава предимство пред другите неща,бързо я запаметява и започва да се ориентира в обстановката.
В момента съм в Раяновци-село на край света, Белоградчишка община, Видинска област.Няма покритие на нито един мобилен оператор.За интернет да не говориме.,80 души жители.Турлаци, както сами се наричат.Като ида в Белоградчик ще се разровя в интернет, за да разбера  произхода и значението на думата.Самите селяни ми казват, че това е див и необразован  жител на западната част на северозападна България.
13.07.2010г.Сутринта рано тръгваме за Белоградчик.Трябва да извадим позволително за сеч от ДГС Миджур.Дърводобива е труден занаят.Мисля че Ал Бънди работи значително по престижна работа.На климатик, не го вали дъжд,среща се с госпожи и госпожици.
14.07.2010 Разправии.Секачите са отрязали немаркирани дървета.Ще ни пишат акт.Филипов е объркал маркирането на един пототдел.Съставили са  констативен протокол и са му анулирали работата.Добре че не сме му платили авансово.
08.08.2010 Двадесет и два градуса оше от сутринта.Овцете  и козите минаха  по улицата.Покрай тях се въртяха облаци от бълхи.Това ме накара да напръскам квартирата със скъпия препарат, който купих от Видин.Отново мисля за секс.Непрекъснатото движение в гората и чистия въздух изглежда ми действат здравословно.На петдесет години съм и не съм се отказал от тази работа, макар местните да казват:”половин век и ще бъде мек”.Е ако омекне, аптеките са пълни с хапчета.

14.08.2010 Събота.Ходихме до Град,.Така казват местните на Белоградчик.Като чели това е единственият град  в България.Понапреднали сме с работата.Значително по-добре се ориентираме в обстановката.Научаваме селските клюки.И тук има чешити.Един е известен с това, че е ебал баба си.Не тъща си, а родната си баба, която го е отгледала.Прибрал се в един студен зимен  ден.Било му много студено и легнал при нея да се стопли.Той е 62ри набор и сега не блести с интелект.Има говорен дефект:”пиуе със зеуе” и пие бира от сутрин до късна вечер.Не се е женил.Сигурно жените, като знаят историята му ги е страх за бабите им.
Преди три дни пристигна една жена от Добрич.Мъжът и починал.Пълна пияница.Около шестдесет годишна.С дрогирани сини очи.Стройна.Порка от сутрин до мрак.Ако чуе, че някой вари ракия е първа да му помага и да опитват.Вечер ходи в кръчмата от маса на маса да иска цигари, и дано почерпи някй.
В района има смесени бракове между цигани и българи.Децата, които се раждат ги наричат Катъри.За сега те са в странно положение.Нито са цигани с циганите, нито са българи с българите.Но може би с  времето ще се обособят като нова нация БЪЛЦИГИ.
Поминака в тази част на странате е свързан с дърводобива,събирането на горски плодове, гъби, охлюви и всичко каквото бог дал и може да се вземе някои лев от него.Леко отминава психиката, че държавата е длъжна да ги храни и следващото поколение ще знае, че трябва да се работи.Ще си купя капини, да сложа някой компот за децата.Есента имам намерение да изкупуваме орехи и въобще да се въртим по този край толкова близо до природата.
Местните бизнесмени свързани с дърводобива  не блестят с интелект, но са безкруполни и крадливи.Крадът дърва както от горските стопанства, така и от собствениците на частни гори, с които имат договори.Не се срамуват от това.Даже им е вид гордост.Крадът включително и от бабите , на които продават дървата.Карат им 6м3 а им ги хващат за 8.Това показва колко се е изродило обществото ни.След като можеш да крадеш от леля на 80 години, то значи си голям бизнесмен.Аз съм по-малък и не постъпвам така.Затова те ме мразят.Правил съм нещо, което не могат да разберат.

15.08.2010г.Голяма Богородица.Не работим.Жега.Направих люта рибена чорба по влашки/със запържена риба от Дунава/.Хапнахме и полегнахме.Утре отново ще е тежък ден.Ще вадим позволителни за сеч, ще продаваме дърва.Вечерта ще се разплатим с работниците и за нас ще останат стотинки.Много ми е мъчно за децата и жена ми.Има вероятност да отида да работя една топола в пловдивско/Главатар/.Тогава ще си бъда у нас и ще съм щастлив.На 22 август ставам на петдесет години.Чак не ми се вярва.Кога изтекоха?
16.08.2010г.Взехме позволително за сеч.Утре си заминавам за Пловдив, да продавам една топола.Няма нищо по-хубаво от пътя за Пловдив,Така е майна!
26.082010.Петдесет годишнината мина.Събрах най-близките роднини.Тате ми беше написал стихотворение.Мама ми подари златен пръстен.Пешо си донесе китарата и свирихме до два часа.На другия ден си закарах мама на село и от там за Пловдив.С тополата е пълен провал.Продадох само 21м3 дърва.за трупите няма купувачи.Ще се връщам в Раяновци.Докато не съм бил там ваички работници са избягали.Оня мрънчо съдружника ми, пак е объркал работата.Има пазар за дърва, а няма кой да ги добие.Мисля, че идването ми в Пловдив беше грешка, но пък видях жена си и децата.Днес ми е крив ден-уж все имам работа и работя а пари все нямам.На всички се плаща.Както казва един колега/Рижия/”Някой трябва да изгори, за да имаш ти пари”.Това е бизнеса в България за съжаление.
Ще взема да пия нещо, каквото е хартисало от рождения ден.Наздраве!

* * *


В кръчмата пиеха юнашки трима местни хубавци.Петък вечер.Пешко бързаше да си тръгне.Беше младоженец.
-Неде да бръзъш уке, тва а путка, немож да а строшиш.
На другата сутрин младата булка чакаше рейса за Видин.Да ходи на генеколог.
Пешко гордо влезе в кръчмата.Взе си кафе и седна при снощната компания.
-Уке, нали каза, че не моа да а строша,а?
-Те я а строших.


СЛЕДВА  ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари :

Публикуване на коментар