събота, 4 декември 2010 г.

Дембелето и ченгето

Ей, измръзнах в тая Белгия.Не знам ние футболисти ли сме, или скиори.
Големата ми паламарка са сви на шушулка.Африканската ми кръв стана на ледена чорба.
Верно не вкарах гол, но заплатата си e заплата.Как да вкараш в това време?
Да е жив и здрав Гонзо, че ни олаби до три часа.

Като не вкарах гол, ще вкарам неколко коняка да се стопля.
Това си е един вид възстановяване.Ич нема да имам угризения.

Ще ида с колата,немам пари за такси.Па и да имам, ще попадна на некой чорбар да ми съдере кожата.Чудна работа е тази държава, едните викат "Дембеле,Дембеле", пък другите са скинари.
Давай към Меката на разврата.
Ще съм пират в "Студентски град".
Ша си праа кво си сакам.
Малее, добри поговорки научих тука.
Купон,купон,купон.....
Какво прай тоя бе?Що ма спира?Та аз съм звезда.Егати ченгето!
-Не ме ли познаваш?
-Слезте от колата, ако обичате!
-Ама аз съм Дембеле.
-Не ми обяснявайте,дебел ли сте.
-Ще се обадя на адвоката си Тодор Батков.
-Кой е той?
Ега ти, тоа не гледа мач.
В ареста е студено.Спомням си Белгия.
Да му се не види и възстановяването.

Няма коментари :

Публикуване на коментар