Има и добри жени

Сам съм в къщи. Извадил съм четки и бои да рисувам нещо. Погледа ми се спира на колонката, която разделя хола от трапезарията. Гледам го фриза такъв гладък, шпаклован, бял. Без много да мисля заставам с палитрата и го почвам. Привечер на морето. Лодка се прибира в къщи. Жена му го чака със салатка и студена ракийка. Той е щастлив. Има и добри жени. Питам се моята от кои е? След малко получавам отговора. На вратата се звъни. Отивам да отворя. Тя е.

Какво да разказвам повече. Картината си остана на това положение. А щеше да стане велика картина.