В нашето село Говежда
се роди една Надежда.
Беше толкова мъничка,
лекичка,като трохичка.
Но кажете, кой не се е раждал слаб?
Малко време ще и трябва,
за да стане вкусен хляб.
Ние ще я храним с думи
и по-малко със дела.
До люлката и няма достъп-затова.
Ако тя порастне бързо,
ще направиме банкет.
И ще вдигнем здраво чашите:
„С Надежда всичко е на ред”
Ако нещо се забави,
и отидем си по ред.
Дали съм първи аз,
или другар от вас.
Спокойно селски!Не терзай се!
„Надежда ще живее и след нас"
Няма коментари :
Публикуване на коментар