Златни пясъци-работата и други работи

През 1986 година се случи да работим на Златните .Свирехме в "Стария дъб". Тези пясъци бяха страхотен курорт.С много зеленина,направо между гората.И безкрайния плаж!Сигурно и сега е хубаво.Не съм ходил.
Дадоха ни бунгала в дъбова гора-сенчица,птички пеят-  супер.Тогава бяхме музиканти от няколко години.Вече научили се да попийват това,онова.
Когато свирехме във вътрешността,хората почерпят по някоя водка,дадат по някой лев.Но не, ние трябва на морето./Известен е примерът на "Оркестър без име"/.
Тук обаче, беше друго.Ресторанта се пълнеше с чужденци.Благодарна публика.Свириш им ритъм енд блус-ръкопляскат,джаз-ръкопляскат,Карлос Сантана- пак така.Но водка няма.Кинти също.
По този повод,за три четири дена профукахме по капанчетата колкото пари имахме и започнахме да гледаме тъжно.
В един такъв тъжен следобед сме се заключили с Пешо в бунгалото и се мъчим да спим.На вратата се тропа.
-Отворете!-Емо.Емо е по-малкия китарист.Катери се по дърветата  и ни бере ябълки и сливи.Затова го наричаме"китарист-катерач".
-Изчезвай Емо,ще спиме!
-Отворете ви казвам!
Ние мълчим.
-Нося пиене.
Щяхме да си счупим главите пред вратата.Кой да отвори по напред.Емо се хилеше.
-Не отваряте а?
До ден днешен се смеем, като се сетим за това.
Алкохола сближава хората, да знаете.