Животът в нашия вир е тежък. Трябва да се яде, да се размножаваме, а в същото време на мен гледат като на ядене. Чувам че на запад било по-добре. Най-големите ми врагове са сомът Дъмбо и двата огромни кефала братовчеди, Лаком и Гладен. Да не забравяме и Хомо Сапиенс, които обичат бяло вино. Те са врагове , но и съюзници. Хвърлят въдици и се стремят да хванат ония тримата лакомии. Когато във вира цопне някоя нещастна малка рибка, закачена през гърба с кука, аз започвам да се упражнявам в телепатия и им изпращам позивни "лапни я","лапни я". Но тези са хитреци. Ако аз се покажа ще ме сдъвчат тутакси, а такива апетитни рибки подминават. Мой роднини са се пръснали из цяла Европа.
Не съм много голям, засега съм около14 см. Но надали ще успея да стигна достойния размер от 20 см., както някои уважавани чичовци. Имам много деца, въпреки че тия тримата и други по-дребни изядоха доста от тях-проклети да са!
Във слънчеви дни, когато някои въдичар клечи край вира, излизам между едни преплетени корени, където не могат да ме спипат, нито от долу, нито от горе. Слушам и наблюдавам. Разбирам им всичко на хората. Понякога много се излагат пред мен, но изглежда не им пука.
Днес са двама. Едното, дето няма въдица е жена. Разбрах защото другият и каза:
-Ти си прекрасна жена!
А тя въртеше очите като моите женски през размножителния период.
-Моят никога не ми говори така. Най - много да ме нарече Скочубра.
Ей тая дума и аз я не знам.
-Ти затова обичаш мен повече, нали гълъбчето ми?
-О да Пухчо.
-Ами децата ти. Те знаят ли за нас?
-Защо трябва да знаят? Те са тинейджъри, могат да го преживеят трудно. Обичат баща си.
-А ти защо не го обичаш?
-Защото ми вика Скочубра и че готвя буламач. Ама една жена не може силата да и е в готвенето. Аз съм хубава и обичам секса. Знаеш как свършвам заедно с тебе и пъшкам здраво.
Сега като говоря и се подмокрих.
-Дай да идем до колата.
Отидоха. Тия няма да хванат сома. Колата се клати. Гледам, но не мога да видя какво точно правят.
Излязоха след десетина минути.
-Знаеш ли вече не ми се лови. Ще прибирам. На пътя продават риба, ще купя от там. Ще взема и една за теб да носиш на семейството. Той твоя, оправя ли те?
-ООх, голям простак е ти казвам. Като ги няма децата, яде, пие ракия, пък като каже."Надупи се!" и почне да ме лашка отзад. Главата ми между чиниите. Изучавам шарките на мушамата. Викам му, така не се прави, трябва ухажване, разнообразие. И миналата седмица нещо ново. Мисля си осъзнал се е, като му говорих така. Каза"Ела до прозореца, ще правим стойка бобър". Имам опит, но за такава стойка не знам. А той:"Хвани се за прозореца! Надупи се!". Мразя я тая команда. Казвам му: Но това е обикновенна задна прашка, какъв ти бобър? А той "Ей сега ще стане бобър. Гризи перваза!". Голям простак е ти казвам.
-Хайде да идем да си купим по един шаран.
И тръгнаха. Слънцето залязваше. Идваше времето на хищниците и на моя страх.
Тъкмо прочетох разказа на рака и жена ми се прибра. Носеше шаран.Дали да не я утрепа!?
Няма коментари :
Публикуване на коментар