Той беше висок и строен с прекрасно синьо око. Хранеше се с енергията на магнитните полета. Не дишаше. Не можеш да обикаляш вселената, ако дишаш.Нямаше храносмилателна и отделителна система.Всичко се усвояваше на 100%.Еволюцията му го бе дарила с постоянна температура, незвисеща от топлината или студа на околната среда.Беше много млад на 123 години.От три години пълнолетен, твърдо бе решен да се порадва на оставащите му 400-500, та макар и на тази недружелюбна планета Земята, където Съвета го бе изпратил за назидание и ужас на младежите от Карелда.
Съвета бе спрял да работи по удължаването на живота, преди две поколения.Решиха да дават шанс и на други да се порадват на вселената.
Освен мъката от изпращането му тук, трябваше да изпраща и ежедневни тридесет минутни доклади .Но както на земята, така и на неговата планета, съществата бяха различни.Дядо му, 502 годишният Гортликс, го бе научил да се радва на това, което има в момента, където и да се намира, и каквото и да прави.
Все пак имаше и по лошо.Можеха да го пратят на Марс да се занимава с микробите.
Не ,не беше човек, беше нещо друго.Може би хората щяха да го нарекат извънземно, ако го виждаха.За да го проумеят хомо сапиенс, трябваше да се описва като местните духове, но и това не бе съвсем точно.
Имаше известно очарование в невежеството им.В техните вярвания в божества.
Може би бе бог.
Да,защото можеше да променя техните съдби.Не го правеше.
Както и хората снимаха животните, и не се намесваха в полза на едно или друго.
Техните богове не бе срещал във вселената, а и не бе намирал в масивите на университета.Беше истинско чудо, че се избиваха, заради вярата си в тях.
Друга слабост на земляните бе материалното.Бяха натрупали големи подредени грамади от камъни, още в зората на тяхната цивилизация(ако можеше да се нарече така) и им се възхищаваха и сега.Най много го дразнеше това.Тези деца на природата не разбираха,че върховното щастие е в собственото съвършенство, а не в някакви камънаци,мостове, небостъргачи и други детски играчки.Освен това жестоко експлоатираха планетата си, сякаш искаха да я убият.
Но те бяха бебета.Умираха в детска възраст.
Но те бяха бебета.Умираха в детска възраст.
* * *
След като огледа за два дена цялостното състояние на планетата и изпрати докладите, беше време да наблюдава хората и техните взаимоотношения от близо.Промъкна се в едно семейство, на чиято врата пишеше Косеви.Тъкмо вечеряха.
-Кажи ми ти Косьо, мойто момче, защо не спиш вече с мен.Остаряла ли съм, грозна ли,или какво?
-Не знам Миле ,нещо нямам желание и си мисля, че няма да свърша работа.А за грозна, не си.Даже си много хубава и си те обичам.
-Откъде знаеш, че няма да свършиш работа, като не опитваш?Преди децата бяха наоколо, майка ми се мотаеше. Сега като няма никой, вместо да ме яздиш по цял ден, ти даваш отбой.Кажи какво да правя аз, като ми се иска?Да ти изневерявам ли?
-Ааа не, ще ми бъде много гадно!
-Ами напъни се тогава малко де.Ако трябва си купи някое хапче.Нямал желание!Да не му изневерявам!Зло куче вързано за кисела джанка.И то не яде от нея, и на другите не дава.
-Какво ти става ма Миле, никога не си се разправяла така с мен?
-То като си мълчи човек и все сам си ляга.
След този тежък разговор, Косьо заспа на дивана пред телевизора, а жена му си легна в спалнята отново сама.На Тиртифлюк му хрумна откачена идея.Сканира тялото на заспалия и се матеариaлизира в неговия образ.Секс със землянка и то толкова млада.Само на четиридесет и няколко години.Все пак трябваше да опита от всичко тук.А и това не беше изневяра.Тя щеше да е с нейния Косьо.
След няколко сеанса доби предишния си вид, или по скоро липсата на такъв, и се настани в гардероба.Дрехите миришеха на хубаво и бяха меки.Искаше да види как ще мине сутринта в семейството.След това го чакаха други задачи.
На сутринта жената стана рано, направи закуска и я сложи на масичката до Косьо.Той се събуди и като видя закуската се стресна.Седна на дивана, замига и каза:
-Какво се е случило ма Милке?
-Как какво жребецо, не помниш ли?
-Ти май си сънувала нещо.
-Не съм сънувала, ама ако си го направил на сън това и не помниш, довечера да го направиш пак.
Е тези двамата щяха да са щастливи поне днес.Може би всяко семейство има нужда от едно извънземно.Трябваше да посети и други, за да разбере.Беше време да си тръгва..И той не знаеше къде.
Излезе през отворената врата на балкона, спусна се по улука и се настани на задната седалка на една кола, която потегляше.
* * *
* * *
На Карелда беше пролетта на 24795година.Денят Сро – ден на ежегодното гъделичкане с протони.В този ден Съвета пускаше магнитния ускорител и всички се зареждаха здраво, нещо като преяждането и препиването на земята.
В шестизмерните кина прожектираха документален филм за работата на Тиртифлюк.Всъщност това бяха записи от преживяванията му, придружени от негов коментар.След кадрите на секса със землянката, Съветът бе затрупан с молби за доброволци за Земята, а Тертифлюк се превърна в абсолютна звезда от планетарна величина.
На последвалото спешно заседание на Събранието за Планетарна Сигурност(СПС), оглавявано от Председателя, се взе решение контактите на агента им на синята планета с Карелда да бъдат ограничени и сведени до минимум.До информацията идваща от Земята щеше да има достъп само най възрастният член на съвета, който нямаше да се изкуши да се втурне да умира някъде на светлинн години от дома си, и щеше да предава сведенията по кротък и разумен начин на СПС.Явно бе дошел момента, в който инфото за масите трябваше да се филтрира.
Агента получи заповед да разреди докладите на веднъж месечно.
Агента получи заповед да разреди докладите на веднъж месечно.
На другия ден Централният Информационен Канал изпрати до всеки жител съобщение със следния текст:”От 24 часа връзката ни с агент Тиртифлюк, наш представител на Земята, не може да се осъществи.Съветът прави опити да възстанови сеансите и да разбере какво се е случило.”
Съобщенията до жителите се предаваха във вид на HTML радиовълни, които се визуализираха и озвучаваха в мозъка.
* * *
В колата миришеше странно.
- Е Жоре, тази година ще избием рибата.Усещаш ли как ухае материала. Грам захар на съм му слагал – само грозденце.Двайсе и шест градуса захарност. Ще стане медена ракийката ти казвам.
- Дано да стане, че от една седмица съм пресъхнал.
- Не се коси, взел съм един литър от сливовата, да се комкаме докато тече новата.Че прясна ракия пие ли се.
-А колата?
-Казанджиятя ще ни докара с наща кола.Неговата ще остане на казана.
-Е тогава УРА!!!
-Ура я!
“Когато сутрин се събудиш и не занеш как се казваш,
значи снощи си прекарал добре.
Когато сутрин се събудиш и не занеш как се казваш,
Ти си просто пиянде.”
Три часа след”Ура!” Жоро и Иван пееха любимата си песен.Ракията се точеше бавно в голяма пластмасова кофа.
„Когато не знаеш как се казваш питай жена си.
А тя ще ти отвърне ти се казваш Тиртифлюк.”
Тук песента внезапно спря.Певците се пулеха един срещу друг.
-Ей брат ми, тая сливовица така ни е сближила, че измисляме една и съща дума, която я няма в текста.
Истината беше, че самият споменат, леко замаян от парите им я беше внушил.
От тази история им се роди по–късно и общия прякор – „Тиртифлюците”
А Тертифлюк обмисляше как да дезертира от мисията, и да се превърне в нещо друго.
Може би Хари Потър.
Може би Хари Потър.
Няма коментари :
Публикуване на коментар