четвъртък, 31 март 2011 г.

Може и да може!?(Maybe you)



Денят беше първи април. Минаваше наказателната бригада на EVN(Eвтино Вече Няма). Спираха тока на длъжниците. След това, за да го пуснат, вземаха по 19лв. А ако искаш електричество още същия ден 38лв.  Иначе законът им даваше право да те свържат до пет денонощия.
Румен бе решил проблема за себе си и за входа, но не съвсем. Имаше ключ от таблото и сам си пускаше тока на него и на съседите, но таксата оставаше. Така гадните монополисти бяха още по добре. Хем не пращаха екипи за свързване, хем си вземаха кинтите. Годините цакане от тях(защото купиха и топлофикация с надутите сметки за ток едно лято. Да не деглят кредит, че има лихви.)  го бяха озлобили и амбицирали и той търсеше начин да се отърве от тези кръвопийци.
Началото на отмъщението му се отприщи случайно от един лов. Бяха на заек в равнината около Съединение. Лова излезе добър. Всеки имаше по нещо в раницата си  и на банкета настроението бе отлично. От дума на дума и от ракия на ракия стана ясно, че съседът му по чашка е вносител на перки за производство на електричество и соларни системи. Той му сподели мъките си, а  бизнесменът му каза:
-Пий си спокойно ракията. Да не говорим сега по работа. Утре към десет ела в офиса. Имам идея какво може да се направи.
И му подаде една визитка с адреса и телефоните.
Тези думи така стоплиха душата на Румбата, че той се напи като дядо си на Девети септември.
На другия ден бе там. Секретарката го покани в просторния кабинет. Сервира им кафе. Отпиха по глътка.
-Кажи сега колега първо къде живееш?
-В Тракия съм.В началото.Има голо поле пред нас.Много е ветровито.
-Добре. Колко входа има блока ви и колко квадрата е покрива? Грубо.
-Пет входа по около триста квадрата, или около 1500.
-Чакай сега да обмисля нещо.
И мълча пет минути. След това каза.
-Ще ти реша проблема и то така, че да не придобиеш нова зависимост, но трябва да се понапънеш малко и да свършиш доста работа.
-В деня в който нямам сметки към тия ще дам банкет.
-Не само към тях но и към ВиК няма да имаш сметки.
-Ще те поканя и теб да знаеш.
-Лесна работа. Слушай сега. Силвия, донеси диктофона! Имаш ли компютър?
-Да.
-Ще ти говоря сега. Слушай, но ще ти дадем и един диск, да не забравиш нещо.
И започна.Говори без прекъсване половин час.Румен разбра идеята и буквално се вцепени от кеф. Нямаше търпение да тръгне да работи.
След това го изпратиха с ценния диск в джоба.
До другия ден го слуша поне тридесет пъти. Научи го наизуст със запетаите. Можеше да познае този глас и на сън.
На всеки лов в следващите месеци се срещаше със своя инструктор и обсъждаха как вървят нещата. Работата напредваше. Вследствие на това, на третия месец след първия им разговор покривът на блока оживя от многобройните монтажници на фирмата. През това време Румен с още четирима души от входа се занимаваше с водата.
Междувременно движението по покрива бе привлякло журналисти. На въпроса им”Какво се случва?”, отговориха „Ремонтираме покрива.” Което не беше лъжа.
Месец след това всичко бе готово.Отрязаха лентата и пуснаха системите. Всичко работеше точно. Банкета стана в съседния ресторант, който за случая се съгласи да работи на себестойност. Оркестъра на Ванчо от шестия етаж свиреше безплатно. Стана супер. Хората празнуваха свободата си.
Какво се бе случило?
Първо Румен направи тайно събрание на входа в хола си. Не бе трудно да убеди съседите в предимствата на начинанието. След това сключи дългосрочни договори с останалите входове да предоставят покривите си, като за сметка на това, техният вход се задължаваше да ги потдържа и ремонтира. Подходите към тях се заключиха здраво. Това бе добра сделка, защото от потдържане фактически нямаше нужда. Слънчевите колектори се монтираха над целия покрив и наднасяха по десет сантиметра над края му. Освен това бяха така конструирани и уплътнени към перките, че вода не можеше да мине към  покрива. Ръбовете  по края отвеждаха дъждовете към специални отвори, а те към съществуващата отводнителна система. Така покрива целогодишно щеше да е защитен и сух. Взети бяха предвид и снеговалежите. След като сензорите отчетяха първите снежинки, се включваше подгряваща система и всичко ставаше на вода.
С водата за битови нужди, проблема се реши по следния начин:
В едно от мазетата, което не се ползваше извъртяха на ръка сондаж. Подпочвената вода беше плитко.З наеха го от сондажите на ранчата пред блока. Поставиха хидрофорна помпа и я вързаха към мрежата така че можеха да спират или пускат водата от ВиК, взависимост от това дали работи хидрофора или не.
В следствие на това вход” Г” от блока стана тотално независим и всяко семейство щеше да спестява за в бъдеще поне по 200лв. средно месечно.
Защо го направи фирмата?
Ами електричеството, което се произвеждаше бе повече от това,което се консумира. Излишъка се изкупуваше по закон от НЕК и по този начин се изплащаше съоръжението. Да не забравяме и рекламата. След първия месец безаварийна работа на системета хората бяха готови да направят олтар на шефа. И говореха. Вестниците и телевизийте също. А на горния край на стълбищната площадка висеше гордо плакат:

        ТОЗИ ВХОД Е ЩАСТЛИВ БЛАГОДАРЕНИЕ НА .......................ООД

Правителството обърна внимание на шумотевицата и отпусна пари за саниране на целия блок. След това се фукаше пред ЕС с енергийната си ефективност. Всички бяха щастливи.

На вратата се звънна.Румен се стресна и отиде да отвори. Беше баба Живка.
-Руменчо, ела баба да пуснем тока, че го спряха пак тия изедници.
Каква система?  Какви пет лева? Главата му си бе направила първоаприлска шега с него. Но дълбоко в съзнанието му едно червейче човъркаше:
„Може и да може!!!”

1 коментар :