Приказни уроци

Очилата на тати

Аз съм на десет години. Уча в музикалното училище пиaно.

Ще ви разкажа какво се случи една сутрин, когато сложих очилата на тати.

Очилата са с голям диоптър, може би два или три. Щом ги сложих, картината на стената първо се размаза, а след това като че ли влязох в нея.

Намирах се в борова гора, беше влажно и хладно, но през клоните проникваха слънчеви лъчи, като идеално прави светли пътища. Един заек, клекнал на задните си крака, ме гледаше и потриваше муцунката си с предните си лапички. Помахах му с ръка и той размърда ушите си. Тръгнах през гората по дивечова пътека и излязох на огряна от слънцето поляна, на която росата светеше като златна. На другия и край два елена сплели рога се бореха за бащинство. Кошутите пасяха встрани и като че ли не се интересуваха от случващото се. Спрях и се загледах в силните, мусколести, борещи се тела.

Поляната беше осеяна с красиви червени гъби с бели точки. Извадих от джоба си платнената торба на баба и започнах да ги бера.

-Стой! Какво правиш? Тези гъби са отровни. Гъби се берат от хора, които ги познават.

Пред мен стоеше момиченце на моята възраст с бяла рокличка и дълги плитки.

-Здравей. Щях да ги занеса на тати, той ги познава.

-Това е червена мухоморка, една от най-отровните гъби.

-Как се казваш?

-Алиса. А ти?

-Анастасия. Искаш ли да бъдем приятелки?

-Да. Ти принцеса ли си?

-Само на мама и тати. Титла нямам.

-Значи си принцеса. Най-хубаво е да си принцеса на майка си и баща си. Ела ще те заведа при Малечко Палечко, той познава гъбите.

Малечко живееше в една хралупа на огромен дъб. Тъкмо изтупваше килимчето си от вечно зелен мъх на полянката до дома си.

-О, Алиса, здравей! Коя е приятелката ти?

-Принцеса Анастасия.

-Истинска принцеса!?

-Истинска.

-Здравей принцесо. Много ми е приятно да се запознаем. Досега не бях виждал принцеса на живо. Само феи, тролове, водни и горски духове, човекоядци и други такива. Но какво съм се разбъбрил.Какво ви води насам?

-Ами, принцесата беше започнала да бере отровни гъби, затова я доведох при теб. Да и покажеш кои не трябва да се берат.

-Ммда, принцесата е още малка, но тя трябва да знае всичко. Влезте вътре! Ще започнем с първия и най-важен урок за гъбаря. Кои гъби не трябва да се берат.

Във всекидневната на Малечко имаше голяма празна стена. На горния и край висяха десетина номерирани рула от дебела хартия. Той взе една дълга дървена кука, пресегна се с нея и издърпа надолу рулото с номер едно. На стената се появиха цветни снимки на множество гъби.

-Това са отровните и неядливи гъби по нашите ширини. Виждате ли колко са много.

Първоначално ще ви запозная с най-отровните, а след това и с неядливите. Накрая с тези, които се берат. Запомнете, че такива уроци се вземат само от опитни гъбари като мен. Първо на теория и с цветни илюстрации, а след това и на терен.

На вратата се затропа силно.Палечко се ядоса.

-Ей Мецо, не се научи. Ще я счупиш тая врата. Освен това имам урок. Какво искаш?

- Моля те, съседе, дай една шепа сушени манатарки да сложа на супата, че много я обичат така мечетата.

Малкият човек отиде в дъното на стаята, бръкна в един долап и извади малко пликче.Тръгна към вратата, но спря при момичетата и им даде да го помиришат.

-Това е миризмата на сушената манатарка. Запомнете я! За нея ще говорим по-късно.

Отвори и каза:

-Слушай, Мечко, ето ти манатарките. Както казах, имам урок, така че който видиш да се е запътил насам го връщай.

-Добре съседе, никой няма да припари.

И си тръгна.

-Както видяхте, гъбите се  сушат, което не е задължително. Освен това се консумират в прясно състояние, бланшират се и се мариноват. Кои гъби береше от тези на снимката Ваше Височество?

-Ето тази. Посочи малката госпожица красивата червена гъба с бели петна.

Червена мухоморка

-Ау, това е червена мухоморка. Отровна гъба. Не знам защо по всички илюстрации на приказки, рисуват гъбите по подобен  начин. Това подвежда децата. Въпреки всичко хората са открили и полезно приложение на червената мухоморка. Малки парчета от нея, накиснати в мляко „морят" мухите, които кацнат да го опитат. Може би от там идва и името и. Някои я консумират в малки количества за предизвикване на халюцинации. Което аз не препоръчвам.
-Какво са халюцинации? - попитахме почти едновременно.
-Най общо казано, това са възприятия на неща, които не се случват в действителност. Но това ни отклонява от темата
Той се приближи и отвори и втория прозорец, като не спираше да говори.
-Широко разпространена гъба. Среща се на всички континенти в  света, с изключение на Антарктида, разбира се.
Плодното тяло на младите гъби е яйцевидно до почти напълно сферично, обвито в обща бяла обвивка. Белите петна, които остават на по-късен етап от развитието и върху шапката, са остатъци от това общо покривало. Понякога белите петна могат да липсват, поради старост или измити от дъжд.Това може да обърка неопитните гъбари. Гуглата достига големина 15 по-рядко до 20см. Пънчето е стройно с височина 10-15см. Спорите са елипсовидни, безцветни. Споровият прашец е бял. Пластинките са свободни от пънчето, бели.

Червена мухоморка

Има голямо и висящо бяло пръстенче, както се вижда на снимката в ляво. Първоначалната и цялостна обвивка сраства с основата на пънчето. (Виж снимката горе) Което е характерно за някои видове мухоморки.
 Често червената мухоморка се бърка с ядливата, с отлични вкусови качества, булка гъба.

Булка гъба

-Така.Искам да запомните това за сега, деца. По-късно ще ви изпитам и ще ви покажа как да различавате тези две гъби визуално и по миризмата. А сега бягайте да играете! Не може само учене.
–А вие господин Малечко, откъде знаете толкова неща? - любезно попитах
-Имах тежко детство и разбрах, че знанията и съобразителността те спасяват в повечето случаи. Който знае е силен.
Тъкмо излизахме на полянката и чух:
-Анастасия, какво правиш!? Ще си развалиш очите.
Очилата ми бяха брутално свалени и приказният свят изчезна. Това бе баща ми. Когато ми се радва ми казван "Принцесо", а когато ми е ядосан "Анастасия" или по лошо "Анастасийо". Но той ми е лесен. Манипулирам го, защото ме обича.
-Тате, тате.Ти познаваш ли червената мухоморка?
-Познавам я, защо?
-Защото и аз я познавам.
И му издекламирах, каквото бях научила току що.
-Откъде научи това? От интернет ли?
-Не, от очилата ти. Те са вълшебни.
-Ох тате, тате. Какво ли има  малката ти главица. Все пак си научила нещо. Браво! Хайде да отидем за сладолед-награда.
-Дадено.
Не му отказвам аз. Не ми вярва, но няма значение. Ще лапам сладолед.
Следобяд ще го издебна пак. Нали трябва да видя новите си приятели.

Разкази и есета