Кебапчета, шкембе чорба и бира

Аз съм от Пловдив. Живея във високите блокове срещу Метро, до гората на Лаута. Мястото е хубаво. В момента пеят птички,зелено е. Спокойно. Имаме и кръчма до блока. Какво да иска човек повече!?
Ще ви разкажа една история, от която хем се смея, хем се срамувам.
Един студен есенен ден преди няколко години отидох за пъстърва в Балкана. Случи се да имам късмет и хванах шест големи риби. Покрай заплесията на риболова, не се сетих да хапна нищо цял ден. Усетих се че умирам от глад чак като си тръгнах в колата.
Спрях пред блока. Оперих рибите закачени на една връзка. Не че не можех да ги пренеса в торба, ама ако не те видят комшийте, все едно не си хванал нищо. Звъня настойчиво на вратата. Жена ми отваря.
-Слагай да хапна нещо, че умирам от глад.
-Чакай малко де. Сега се прибирам от работа. След час ще е готово.
-Има да те чака някой цял час.
Врътвам се както съм с калните дрехи и се насочвам към кръчмата.
Вземам си си четири кебапчета, една шкембе чорба и бира. Занасям на масата първо шкембето и кебапчетата. Връщам се за хляба и бирата. Слюнките ми вече текат. Тичам към масата и о боже!? Гледам един негър ми яде чорбата.
Около нас рядко се срещат чернокожи, затова не сме свикнали с тях. Но пък да ми яде и шкембето!? Викам си, сигурно е много гладен човека, за да постъпва така. Е ще му оставя чорбата, но за кебапчетата дума да не става.
Сядам срещу него и започвам да нагъвам.Оня нещо ми ръмжи. Изръмжавам и аз. И така няколко минути. Ръмжим като гладни вълци над един и същи труп.
Негрото си изяде супата и си тръгна. Аз се озърнах в кръчмата да се оплача на някой и какво мислите видях? На съседната маса стояха недокоснати шкембе чорба и четири кебапчета. Моите.
Леле бях изял кебапчетата на човека. Срам!!!
Взех си още една бира да се утеша и се преместих на другата маса.
В махалата нищо не казах. Щяха да ми изкарат прякор „Кебапчето”. Споделих само в къщи, а дъщеря ми:
-Тате,Тате. Имаш вече индианско име- „Изяжда чуждите кебапчета”.
Е без прякор не мина, но този си го знаем само ние.