Като малък живеех в едно село в провинцията.Случи се една пролет да намеря малко гълъбче, паднало от гнездо.Даже и не помня къде го намерих.Нямаше как да го върна в гнездото.Взех го.Сложих го в една кутия от обувки постлана отдолу с парцали, започнах да го храня с трошички и мляко.Сипвах му вода.Пилето укрепна. Оцвети се в бяло и сиво до сивосиньо.Стана прекрасна млада гълъбица.Не знам как, но се научи да спи при кокошките.Сутрин, когато ги отваряха излиташе и ако ме видеше кацваше я на рамото ми, я на главата.Вечер знаеше кога ги прибират , долетяваше и с прецизна точност се паркираше в курника.Денем като ходех на училище или за нещо друго я търсех с поглед и ако я намерех я виках с подсвиркване.Тя долетяваше и кацаше върху мен.Случваше се да ме изненада и да долети от някъде.Тогава бях най-щастлив.Другите деца я познаваха и ми казваха къде са я виждали.Всъщност ми завиждаха, а аз бях ужасно горд.
Така измина почти цяла година.Гълъбицата все по рядко преспиваше при кокошките.Един ден се появи с красив мъжки, с блестящи пера на шията.Летяха от сайвант на сайвант.След това на къщата, на лятната кухня.На другия ден пак така.Радвах се много.Изглежда си търсеха място за гнездо.
И...това беше.Повече не я видях.
Не знам защо ми става тъжно, като се сещам за тази история.Може би защото дъщеря ми все още каца на рамото ми.
Но дали няма да постъпи като моята гълъбица!?
31.05.2011г.
Пловдив
Няма коментари :
Публикуване на коментар