Бурята връхлетя със силен вятър и огромни капки дъжд, които така се засилваха и го шибаха по лицето и голото тяло, сякаш зли оси с мокра захапка. Към това се прибави и страховитият трясък на светкавиците. Те се целеха право в него.
Той захвърли металотърсача встрани и се сви под един храст. При тези трясъци не биваше да търси подслона на големи дърветa. Бе се отдалечил от колата в търсене на ценните някога и сега монети. Работеше на ожъната нива с наклон на северозапад. В долния край на нивата имаше дол, по който църцореше малко вода. Отсреща беше гората, която наричаха"Церако".
Разбра , че спира да вали, когато запяха птиците в гората. Винаги усещаха по някакъв начин края на дъжда още докато валеше и запяваха.
Не можеше да продължава, калта не позволяваше да се копае. Взе мокрия металотърсач и се запъти към колата.
Колата беше стар Форд дизел, която кръсти "Мъртвия", защото по години отдавна трябваше да е бракуван. Но"Мъртвия" все отказваше да почине. С дребни ремонти, с части от автоморгите, го возеше на постоянните му дестинации за риба и монети. Стоеше си „Мъртвия” под един огромен дъб насред полето, облепен с шума и дребни клонки след дъжда. Щеше да запали, защото беше стар, но верен.
Реши да хапне нещо. Отвори багажника и извади платнена торба. Изкара парче изсъханало домашно сирене, краставици, домати и люти чушки. За десет минути се нахрани с удоволствие и запали цигара. Дърпаше дълбоко. Никотинът и катранът приятелски пареха белите му дробове. Погледът му се спря на металотърсача - чиста самоделка, направена от един негов съученик, който се занимаваше с електроника. По ръбовете на корпуса имаше гумени уплътнения за защита от вода, но надали щеше да издържи такова здраво мокрене. Реши да го пробва. Чу се характерният звук при включване. Мръдна встрани от колата и направи нужните движения без да мисли. Машинката не само работеше, но и отчете силен цветен сигнал близо до дървото. Той си помисли, че е капачка от буркан. Със сигурност селяните бяха обядвали под вековното дърво. Все пак реши да го изкопае. Заради плътната корона под дъба не бе толкова мокро. На тридесет сантиметра дълбочина не намери нищо. Обектът беше по-дълбоко. Това му даде надежда, че е там от по-стари времена. Продължи да копае, като разшири дупката. Разбра, че обектът е голям и цветен, и внимаваше да не го съсипе с правата лопата. Накрая го извади. Парче медна ламарина с отлична патина и размери 20 на 30 см. Изми го с водата си за пиене и о, боже!!! Това беше икона. Една от най- старите икони в света. Само Господ знаеше как е попаднала тук. Струваше милиони.
Изпоти се без да му е горещо. Такова нещо се намира веднъж в живота. Беше милионер или мъртав иманяр (ако го намереха мутрите), или прецакан (ако го хванеше държавата).
Разглоби металотърсача и го зарови в дупката. След това я маскира с трева и шума. Ако ченгетата го спрат и видят металдетектора, ще изтарашат цялата кола. Иконата уви в един омаслен парцал и я сложи при безбройните инструменти в сандъка отзад.
Запали” Мъртвия” и потегли. Искаше да се прибере следобедно време, докато не бяха излезли рекетьорите от КАТ.
Пристигна си без произшествия. Жена му разбра, че е нещо променен, и го попита:
-Какво се е случило?
-А-а-а, нищо.
Не можеше да и каже . Щеше да се изпусне някъде.
Не спа цяла нощ. Мислеше какво да направи .Накрая към седем сутринта реши и му олекна.
Това е икона, мислеше си той. А къде е мястото на иконите? В църквата.
Стана, запали колата и препусна към близкия манастир. Там направи анонимно дарение, върна се в къщи и спа до вечерта.
На другия ден даваха иконата по телевизията. Поклонници от цялата страна се стичаха да я видят, а той беше щастлив. Беше я държал в ръцете си, бе спал с нея.
Оттогава минаха три месеца.Една неделя късно вечерта седеше на компютъра и задълбочено правеше нещо.Жена му приготвяше вечерята.
Той изведнъж се развика:
-Знаех си! Знаех си! Господ ми плати!!!
-Абе ти съвсем се чална.
-Чалнах ли се, а?
И и размаха фиш от тотото пред лицето.
-Я го провери и ти.
Тя седна. Провери фиша и пребледня. Имаха шестица. Джакпотът беше огромен.
Само едва изрече:
-Кажи ми какво ти плати?
-Плати ми каквото трябва.Той винаги плаща.
Няма коментари :
Публикуване на коментар