неделя, 20 март 2011 г.

Новите методи на полициятa



През деветдесетте години у нас на село идваше едно циганче. Копаеше градината и помагаше на нашите в полската работа. Всички му викаха Стомата. Името му не знам. Мама и тате му даваха по някой лев, купуваха му цигари, хранеха го.
Една зима си бях отишъл за Зарезан и мама ми разказа следната история:
-Нашето циганче Стомата, нали го знаеш? Хванал се с още петима циганета, да вършат някаква работа на воденицата. Работили, каквото работили и преди да си тръгнат, единият от тях откраднал пистолета на мелничаря и започнал да гърми по него. Оня човек с прибежки и припълзявания се скрил зад едни камъни и успял да се обади на полицията. Долетели две патрулки и прибрали цялата бригада. После Стомата ми разказа:
-Тоа ненормалнио Реджеп, като го пущат от полицеата, ща го прибее да знайш. Преди да ни арестуват ни биа. У колите па ни биа. После у полициата ни разделее. Мене ма затворее у една стаа с решетки и строшени джамове. Знааш колко студено беше оня ден, ама ич студено да не беше-януари месец. Един голем полицай(мислех че ша ма бие) ми изсипа цело шише вода у батушите и каза:”Сега си мисли, като дойда всичко да си кажеш. И ако си събуеш ботушите, жив от тука няма да излезеш. ”Умрех от студ лельо. Повече студ никой циганин у свето не е брал. Сиги ти казвам. Никоги си нема да ида да работа с друг. Ша си работа сам. Да знам барем що ма биат. А тоа грозен мангал ша го сцепа от бой, ако го пущат.

Няма коментари :

Публикуване на коментар