История с радиация

През 1994 трима души търсехме с металотърсачи антики до АЕЦ Козлодуй.Там има малко римско селище, на което излизаха монети от първи до четвърти век.От мястото се виждаше  централата, а над него бръмчаха два огромни далекопровода, които пренасяха тока навътре в страната.Така и казвахме на дестинацията „Под жиците”.

Беше  късно лято, или ранна есен.Провирахме се между  ожънатите клечки на слънчогледа, за да открием някоя мечта.Недалеч пасеше стадо крави.Пастирът се приближи и попита:

-Какво правите момчета?

Как да му кажа?Да вземе да ни изпее, и да спим в някое районно.

-Мерим радиацията.

-Е как е, има ли?

-Има ами, не чуваш ли как пищят апаратите.

-Брей, мамка му!Знаех си че не требва да идвам насам.

-Ти и натам да отидеш, да не мислиш, че няма.

-Ааа, ще бегам още по далеко.Жена ми е от Пловдивско, ще идем в нейното село.

Така реши и подгони кравите.

Не знам премести ли се този човек.Ако се е преселил, дано да му е било за хубаво.

Както казват, северозападна България е най-бедният район в Европа.

П.П. В онези години карах стоки по наркопите. Само наркооп Козлодуй си плащаше сметките.С другите – мъка.