Дългосрочни убийства

-Каква е приликата между тъщата и слънцето?
-Аааа,има прилика.Знам я.И двете не можеш да ги гледаш.

Тя беше мила и плаха, мълчалива възрастна жена.На стари години и се наложи да живее при зет си, защото синът и пропиля всичкото им семейно имущество.
Зет и - грамаден дивак, ядеше, пиеше и понякога вдигаше такива скандали, че тя направо изтръпваше.Случи се, че той започна да вдига нивата на кръвната захар.Това и даде шанс да се справи с него.Започна да слага захар във всяка една манджа.На дъщеря и и децата им нямаше нищо, а оня идиот, лека полека щеше да пукне.Тогава тя ще прибере сина си, който се скиташе по квартири и приятели и щяха да заживеят щастливо.Вярно че децата го обичат този, но те са малки,ще го забравят като нищо.
Завзе печката и не даваше на друг да припари:"Вие си гледайте вашата работа,Аз гледам да съм полезна с каквото мога".
За да не прави впечатление големия разход на захар, купуваше няколко пакета,когато си вземеше пенсията.След това ги криеше в гардероба.Останалите пари даваше на сина си.
Всичко вървеше по план.Зет и получи полиневропатия.След това си изгори краката на една духалка, следствие на понижената им чувствителност.Раните не заздравяваха.Разви гангрена.Влезе в болница.Там го оправиха и се върна при сладките манджи на баба.Наложи се да бъде хоспитализиран отново.Там лечението му вървеше добре и кръвната захар се нормализира.Но след месец пак трябваше да свалят захарта в болница.Това го накара да си зададе въпроса:
Защо в болницата се възстановявам, а в къщи нещата се влошават?За да съм добре в болница ли трябва да живея?
Като го изписаха се събра цялото семейство на вечеря.Имаше пилешка супа и пиле със зелен фасул.Хапнаха, пиха по една ракия.Той си поигра с децата и си легна.
На сутринта стана рано.Сложи в две бурканчета малко супа и малко фасул и ги занесе на анализ в ХЕИ.
На другия ден отиде за резултатите.
-Нищо им няма на манджите.Хубави са.
Каза лаборантката.
-Само че защо слагате толкова захар в тях?
Все едно го плеснаха с мръсен парцал през лицето.
Дъртата кучка го тровеше.Не беше друго.Ами сега?Ако се прибере в къщи ще я разкъса с голи ръце.Запали колата и отиде за риба.Въдиците му стояха винаги в багажника.Там щеше да помисли.
Жена му звънна на мобилния:
-Къде изчезваш две сутрини поред?Не си закусвал.Знаеш че с твойто заболяване, трябва да се храниш редовно.Има супа в хладилника.Нали я обичаш сутрин с люта чушка.
-С моето заболяване въобще не трябва да ям.
Сопна и се той и затвори телефона.

Реката тихо шумеше с бързеите си.Духаше приятен утринен ветрец.Налови хубави мрени и кефали и тръгна да се прибира.
По принцип трябваше да изхвърли тъщата, но жена му и децата щяха да се разстроят.Ще го обявят за безчовечен, ненормален, параноик-че си въобразява, че някой го трови.Как да постъпи.Най безболезнено беше да вземе да пукне тая дърта Локуста.Но как?Правилните решения се вземат трудно.Трябваше да помисли още.Можеше да я атакува с нейния метод.Тя имаше анемия.Прибра се в къщи и седна на лаптопа.Написа на търсачката "Какво убива червените кръвни телца".След това"Анемия".
Поне няколко часа чете за болеста.За свойствата на хемоглобина и последствията от неговите понижени стойности.Понеже интернет не дава познания на експертно ниво,взе час при професор хематолог и записа на диктофон всичко, което му каза.
Основното което разбра бе, че за да не се влошава анемията трябва силна храна.
След тази продължителна подготовка реши.Щеше да го направи, като и създаде щастие и постигане на заветната и цел.Него да го няма.Така нямаше да има угризения.
Купи къща на село и кола на метан.Изнесоха се с жена му и децата.Бабата беше постигнала мечтата си.Остана сама в големия апартамент и веднага там цъфна и сина и.Само че го нямаше гръмогласния простак да пълни хладилника.
Когато зета намина след седмица в апартамента, установи че липсва картина на известен художник.Нищо не каза.Нямаше смисъл.Натовари останалите картини и плазмения телевизор и ги закара на селото.Нямаше да стъпи повече тук.Не, нямаше угризения, че ги оставя да живеят с 200лв. на месец.
След четири месеца тъщата даде фиря.
Изгони шурея и се върна в апартамента.
Дали бе извършил убийство.Не.По скоро евтаназия по желание на болния.

Това е една история с опит за убийство и убийство.История на едно обикновено българско семейство.А колко ли такива има още!?Ще ги търсим.