Не знам, какъв е бил професионалният му път, но той беше изключителен като човек.Винаги се спирахме на приказки с него.Играехме карти пред входа.Случваше се да ми даде пари на заем отделени от пенсията му.Последните години болестта му го притесняваше, но това не променяше настроението му и отношението му към околните.Още ми е странно, че няма да го видя повече.
Дай Боже на България повече хора като професора.
Сбогом професоре!!!
Ще живееш в паметта ми докато ме има.
Няма коментари :
Публикуване на коментар