неделя, 17 януари 2016 г.

Чувствата на животните

Както е известно, или не, имам ранчо в Пловдив. В самия град. Отглеждам зеленчуци, плодове, подправки и общувам със съседите. Съседът Тошо често идва да пуши при мен и да си говорим под ореха, на дебелата сянка.
В един такъв горещ ден ми разказа историята:
- В казармата бях шофьор на влекач. Там държаха на склад  двадесетина камиона и при ситуация(примерно пожар) , трябваше да ги извлека навън. Това преди време е било задължение на един кон тежковоз, който бяха оставили да живее спокойно в поделението, след години служба. Освен него имаше  и чифт коне, скопен мъжки и женска. Тях ги впрягаха понякога за нуждите на казармата.
Тези същества си живееха спокойно в армията и най-често ги виждах да пасат на голямата поляна пред спалното, може би нарочно оставена заради тях. Общуваха си с конете от съседното ТКЗС на техен си конски език с цвилене и пръхтене в различни нюанси.
Един спокоен и слънчев следобед, събота, пушех на прозореца и забелязах необичайното поведение на женската. Тя подбутваше с муцуна мъжкият, хапеше го по врата, въртеше задницата под носа му. Беше се разгонила, но съквартирантът  не и обръщаше никакво внимание. Бяха му премахнали мераците. Кобилата- упорита. Изглежда не разбираше, че тук няма шанс, а и тежковозът не се виждаше никакъв.
И изведнъж конският бог откликна на зова й.
През поляната в тръс се появи  жребецът на ТКЗСто. Черен и блестящ на слънцето, развята грива и опашка, с разширени от възбуда ноздри - красота.
Евнухът разсеяно го погледна и продължи да пасе.
Влюбените непознати въобще не се разсейваха и станах свидетел на брутален полов акт.
След това запасоха заедно.
Мислех да се прибирам  и тогава стана още по-интересно.
Откъм двора на стопанството препусна женската. Пръхтеше силно и въртеше глава наляво, надясно.
Атакува директно черният жребец, като силно го захапа по врата. След това хвърли къч в корема му и започна да го бута към техния двор. Не миряса докато не го отдели от другата и го подкара към вкъщи.
Това ако не беше ревност, здраве му кажи.

Историята ми хареса, затова му разказах  друга:
-Преди десетина години имахме крава на село. Баща ми я отгледа от малко теленце. Казваше се Ангелина.
Отивам да видя Мама и Тате, и Мама:
-Баща ти продаде кравата. Много го болят коленете и не може да я гледа вече. Вчера се срещнаха долу на пътя.
-Е и какво? Срещнали се-срещнали се.
-Ти не разбираш. Баща ти започна да плаче. Гледам кравата плаче и тя. Сълзи и текат от очите ти казвам. Това и на кино не можеш да го видиш. Заплаках и аз.

Брей, този чувствителен човек Тате. Каква крава отгледал само!?

Няма коментари :

Публикуване на коментар