Ловно недуразумение

Във гората, по средата
Меца си изгуби очилата.
И видя, че на подскоци
топка сивичка се движи.
Хем скимти, хем каканижe:
-Пусти му късмет.
-Вече няма ред.
-Кой си ти бе, сива буца,
дето кат' прасе квичиш?
-Зайко Байко съм, ма, Мецо.
-Кьорава ли си , на, виж.
И размърда си ушите.
-Влача се тук из горите.
-Лов ли?
-Лов.
-Ловец?
-Ловец.
-И простреля ли те, скъпи?
-Не ма, Мечко. Няма ред!
Дебелакът ме настъпи.