Отворено писмо в затворено пространство

Снимка от vesti.bg

Разигра се виното в главата ми
и направи място на онези сили,
дето на дълбоко са се скрили
и шушукат и бълбукат тайно,
че ще дойде времето омайно.

Уж бях кротък, май и скучен,
уж възпитан бях - научен
на обноски и на думи плоски,
а родих такива рими....
ГОСПОДИ, ПРОСТИ МИ!

Дяволът дойде под орехова сянка,
с много вино и на място печени пържоли.
Беше хубаво,  а той гадината
морала ми прогони.

Да го няма, да се скита,
насам, натам, ни мил, ни драг,
и да вземе да се влее
в някой редови простак.

С мускули и врат дебел,
инатлив като козел,
чалга вече да не слуша,
а като послушна душа..
със симфонии да се сблъска
лятоска, зимъска.

Аз под ореха ще чакам,
той, Моралът да се върне.
Щастлив и няма да въздишам.

Ваш доволен:

                           Гриша