Лунната соната

Луната се е оцъклила голема, бела и студена над дефилето, а некой поетичен идиот е пущил по високоговорителeте на гарата "Лунната соната". Ама намирам за крайно неподходящо времето 3 часа сутрин, при минус петнайсе, за таа работа.
Печката у чакалнята не гори, затова пуша отвънка.
Верно че требе да сме по-духовни, ама духовноста ми а нема никаква, кога съм тръгнал за първа смена. У душата ми вие вук, а тиа са ми пущиле Бетховен. Ша зема да влезна у гарата да го утрепа тоа дисководещ.
Влако закъснева. Нема как. Зима е, а зимите пречат на влаците.
Таман да улета у администрациата на гарата, сонатата а прекинаа на девета страница(На втори коловоз ще пристигне пътническия влак от Видин за София.) Изглежда това беше диджея.. За малко му са размина.
У влако същата работа - студ, па и мръсно. И пътниците едни такива, като мене - кислаци.
Вече не ми са ще да трепа дисководещия, а минимум министъро на транспорта.

Събуждам се малко преди централна гара!? Защо сънувам винаги на диалект?
А дали съм сънувал????