През 1987 още никой не знаеше, че социализма ще рухне.Ама все пак живеехме, даже сключвахме бракове и имахме деца, бъдещи демократи, крадци, разбойници, проститутки и прочее.Tъкмо се бях оженил и хич ми не дремеше дали ще има социализъм или не.Дебнех само да останем насаме с жена ми та да и направим поданици на тая държава, независимо каква е.Все пак България.
Та по времето на тези иделични години, вземам Опела на тъст ми една сутрин и тръгвам за риба.Тогава западни коли у нас нямаше, само жигулита, трабанти, москвичи, максимум полски фиат.Естествено първия патрул милиционери, като ме видяха да се нося с тази голяма непозната кола и ми размахаха палката.
–Добър ден другарю.Документите за проверка!
Изваждам документите и ги подавам.Милиционера гледа книжката, гледа мен.
-Това на снимката ти ли си?
-Аз, ами кой друг.
-Нещо не си приличаш.
И ми подаде книжката.Гледам вярно не си приличам.На снимката жена ми.Взел съм нейния документ.
-И къде си тръгнал с тази книжка?
-За риба.
-Това близо ли е?
-Тук на два три километра, до Абраша.
-Е тогава на слука.
И ме пуснаха.Не можех да повярвам!?
На връщане им оставих всичката риба.
Питам ви, ако това бе станало към днешна дата, какво щеше да ми се случи!?
Познайте от три пъти?
