Има ли такива катаджии днес?

През 1987 още никой не знаеше, че социализма ще рухне.Ама все пак живеехме, даже сключвахме бракове и имахме деца, бъдещи демократи, крадци, разбойници, проститутки и прочее.Tъкмо се бях оженил и хич ми не дремеше дали ще има социализъм или не.Дебнех само да останем насаме с жена ми та да и направим поданици на тая държава, независимо каква е.Все пак България.
Та по времето на тези иделични години, вземам Опела на тъст ми една сутрин и тръгвам за риба.Тогава западни коли у нас нямаше, само жигулита, трабанти, москвичи, максимум полски фиат.Естествено първия патрул милиционери, като ме видяха да се нося с тази голяма непозната кола и ми размахаха палката.
–Добър ден другарю.Документите за проверка!
Изваждам документите и ги подавам.Милиционера гледа книжката, гледа мен.
-Това на снимката ти ли си?
-Аз, ами кой друг.
-Нещо не си приличаш.
И ми подаде книжката.Гледам вярно не си приличам.На снимката жена ми.Взел съм нейния документ.
-И къде си тръгнал с тази книжка?
-За риба.
-Това близо ли е?
-Тук на два три километра, до Абраша.
-Е тогава на слука.
И ме пуснаха.Не можех да повярвам!?
На връщане им оставих всичката риба.

Питам ви, ако това бе станало към днешна дата, какво щеше да ми се случи!?
Познайте от три пъти?

Познанията по география ме спасяват от КАТ

Пътуваме цялото семейство  за село от Пловдив.Между Враца и Криводол,на разклона за Власатица, ме спират полицаи.Преди мен са спрели друг човек, на когото пишат акт.Аз заставам до патрулката и чакам и мен да ме резнат.Сержанта, който пише акта пита офицера:
-Шефе в коя местност да пиша,че е съставен акта?
Пиши,пиши...Замисля се офицера.
-Агов дол.Не се стърпявам.
Полицая взема документите ми ,които са на седалката до него и ги разглежда.Роден в София.Живее в Пловдив.С автомобил пловдивска регистрация.
-Ти пък откъде знаеш?Не се церемони с мене.
-Знам,хоби ми е.Така се казва язовира,които е зад нас.
-Оттатък баира има друг язовир.И него ли знаеш?
-Влашки дол.
Тази игра е рискована.Ако ме хване че не знам нещо ще ми врътне акта с по-голям кеф,но е интересно.Освен това съм с предимство.Няма как да знаят, че съм израснал по тия места.
Гледа ме подозрително над очилата.
-За къде пътуваш?
-За Лехчево.Лъжа.
-През кои села ще минеш до там?
-Криводол,Галатин,Лесура,Фурен,Бели брод,Лехчево.
-Ти си като Джи Пи Ес бе..В Лесура има друг язовир, до него кале,между тях тече река?
-Язовира е Гайтан,на калето му викат Голата могила а реката е Рибинье.
-Слушай,не се стърпя началника,това заприлича на "минута е много".
-Последен въпрос шефе.Ако ми отговори, направо го пускаме.Между Оряхово и Мизия на пътя има чешма.Как и казват и от коя страна е?
Хвърли ме чак на Дунава.
-Бататовец и казват.От ляво е като идваш от Оряхово.От дясната страна са жп.линията и Дунава.Няма как да е там.
-Приятен път! И ми подаде документите.
Така издържах тежкия изпит по местна география и не дадох лев.

Пророкът от квартал Левски

Във Вършец има двама братя, доста дебели и ниски.

-Момент батко, да ти направя път да минеш.

-Ааа не,по ми е лесно да те прескоча, отколкото да те заобиколя.

Та тия майтапчии си седят една сутрин в "Бръшляна" и си пият кафето.Кафенето е пълно.Малкият гледа надолу по улицата.

-Гледайте, гледайте.Отдолу иде Данчето.Баща и и е дал Москвича.Сега ще стане катастрофа.

Данчето сякащ нарочно се изпрасква директно в тяхната кола.

-Пепел ти на езика.Сега ти ще оправяш колата.

Казва другия брат и си тръгва сърдит.Обръща се и добавя:

-И плати кафетата.