Балчик 1987 - нехванати с допинг.

Лятна утрин в Балчик.Отворен прозорец.Вечерта сме се натряскали здраво по кръчмите.Да, но кокошките на хазяйката не ни оставят на мира.Те са току под прозореца ни и къркат и куркат, а един петел направо ни цепи главите.Това се оказа не голям проблем за моя съквартирант, който го реши много бързо.Той си носи в чантата всякакви транквиланти и антидепресанти,защото не работи от много време,а баща му и майка му редовно му изпращат пари.Това го депресира,та се налага да се напива и да успокоява неспокойната си съвест.
След поредната благословия към невинните кокошки, нашия стана и с дъното на едно лимонадено шише начука някакви елачи.След това омеси начуканото с хляб и вода, застана на прозореца и започна да ги гощава:
-Кът,кът.кът,кът....
Горките гадини се надрусаха вълшебно и изпопадаха по двора, а ние спахме до обяд.
Номерът дотолкова хареса на Нашия, че вечерта го приложи и на барабаниста ни.Оплака се момчето, че нещо не му е в ред и веднага получи едно огромно хапче.
-Ей тва оправя всичко!
Оправя, ама на другия ден си вървя по улицата и полицейската/милиционерската тогава/ кола спира до мен.
-Какво става с вашия оркестър?-Питат.
-Какво да става,-всичко е на ред.
-Нощес към три часа беше, гледаме прелетя един човек надолу по кръстовището.След малко прелетя нагоре.Казахме си, има нещо.Настигнахме го с патрулката, гледаме вашия барабанист.-Какво става?- питаме го.
-Не знам, нещо ме кара да тичам.
-Да те закараме да си легнеш?
-А не, ще си бягам до квартирата.И отцепи нагоре.Квартирата ви е чак на горния край,а той бяга като световен шампион.Чудна работа.

След този случай извадихме на барабанистчето прякора "Стрелата", а той не проговори с Нашия два месеца.