неделя, 11 юли 2010 г.

Бай Иван от Кемера

Враца- сряда на обяд- октомври. Малко преди обяда заваля. Така тихо и напоително, както вали есенно време. От самото начало бе ясно, че скоро няма да спре. Строителната бригада спря работа. Беше рано да се прибират по домовете, затова решиха да пият по едно в кръчмата, и да си отидат след пет в къщи. Бай Иван имаше ангажимент да прибере внучката от детската градина след работа. Поръчаха си ракия с люта туршия-класика в жанра. По едно време дойде и техника. Беше на голям кеф. Излязъл му номера и си купил чисто нова лада.
-Момчета, днеска почерпката е от мен, да не се чупи колата.
И настъпи голяма веселба. Ракия и коняк се заляха като за световно. Така неусетно в приказки, пиене и замезване мина времето. Някой се сети, че Иван трябва да вземе внучето. Изправиха го криво, ляво и той се понесе към градината. Там завари голяма бъркотия. Повечето деца се бяха скупчили около гардеробчетата, обличаха се и вдигаха невообразим шум. Той грабна внучката си за ръката и побърза да я измъкне от тази шумотевица. Детето нещо мрънкаше, но Иван го влачеше след себе си. Като им отвори вратата жена му хлъцна:
-Какво си направил бе господ да та убие?
-Как какво ма, водя ти детето.
-Не видиш ли, че това не е нащо дете!!!
-Голема работа. Некой като мене е зел нащо. Прибери детето и го гледай. Утре ще ги сменим.

Няма коментари :

Публикуване на коментар