Дяволско ханче на Дяволска река

Между Приморско и Международния Младежки Център тече Дяволската река и се влива в морето. Една сутрин се убедих, че името на реката е правилно. Отидох рано за риба. Хванах дванадесет водни костенурки, една змия и нито една риба.
Дяволското ханче се намира на една височина между дъбова гора, близо до моста над реката. През 1986 работехме там. Ханчето се посещаваше от организирани групи чужденци, за които се изнасяше следната програма:
Първо свирехме ние оркестъра. След това излизаше мечкар с три мечки, на които свиреше на гъдулка. Чужденците много се впечатляваха от това и снимаха като луди. После танцов състав. С последното хоро повеждаха гостите към една поляна до ресторанта, където гореше буен огън. Нестинарите разстилаха жаравата и ходеха боси по нея.
Та работехме си ние в тази туристическа идилия и много се забавлявахме с песните на мечкаря. Той беше циганин от сливенско и нареждаше с гъдулката/задължително разстроена/ следните жестоки текстове:
Две тилиграми получих-и тир лити тити тити с гъдулката
В идната тилиграма пишиши
Млад войник да стана в българската армия.
В другата тилиграма пишиши
Младо партизанчи да стана./партизаните ги викали с телеграми !!!/
Мислих,мислих и измислих.
Избрах си младо партизанчи да стана.
И да умра народа шъ мъ живей,
Певците песни за мен ще пеят.
Един след обяд бяхме на репетиция и междувременно пиехме водка. Това дете на природата Мечкаря дойде при нас. Сипахме и на него няколко пъти. След което така се натряска, че жена му и брат му едва си го занесоха. Вечерта се наложи братa да изведе мечките. Той беше глухоням. Но чудеса стават по света. Видяхме глухоням да свири на гъдулка. Меците не бяха свикнали с него и не правеха нищо. При титуляра обикаляха в кръг около него и правеха номера. Сега беше обратното.Дребният циганин подскачаше като петел и ги обикаляше, като междувременно скърцаше с гъдулката. А те разглеждаха наоколо. Изглежда престоят на сцената им бе харесал, защото като тръгна да ги сваля се запънаха, почнаха да ръмжат и се изпикаха и трите.
По сценарий веднага след тях излизаше танцовият състав. Те нямаше как да знаят за локвите. Понесоха се с красивите носии и усмивките. Шопско натрисане. Локвите напръскаха първите маси на полската група. Писъци. Псувни. Много добре знаеха какво ги мокри.
Никога не забравих тази вечер. Сигурен съм, че и доста поляци я помнят.