Ти би ли се развел при това положение?

Аз съм шофьор, не какъв да е шофьор а тираджия. От малък исках да съм такъв. Даже баба ми ми казваше “на баба шофьорчето”. Ще ви разкажа една от мойте истории. Истинска история с живи хора, които познавам.
С Данчо се запознахме на един курс за Москва. Събирал пари момчето от мама, тате, роднини и си купил тир/стар Мерцедес/. След това направил спедиторска фирма на жена си. И тя да е в бизнеса. Няколко месеца след московския курс се случи да товарим от едно и също място за Украйна. Решихме да пътуваме заедно. Първото ни спиране беше в Румъния. Той се качи при мен. Легна отзад на леглото. Пушехме и си говорехме. Изведнъж ми казва:
-Я гледай кой спира на паркинга! Тва е Иван от Монтана. Сигурно е товарил от жена ми.
Спря Иван и аз му свиркам.
-Какво става Иване. От Мариана ли си товарил?
Иван застава до тира. Гледа към мен. Слънцето му свети в очите.
-Абе маани. Такава курва братко. Интерколер. Дойде с мен до Охрид. Свирки, задни прашки,предни прашки. Скапа ма ти казвам. Кво са кривиш бе, да не си слънчасал?
Мъчех се да го спра, да не говори.
-Трябва да тръгвам братче. И затворих прозореца.
- Аз повече в България няма да се върна. Въздъхна Данчо.
След два дена продаде тира на едни турци. След една седмица се ожени за украинка с десет години по-млада от него и остана да живее при нея.
Тази история се случи преди дoста години. Данчо още е там. Има деца. Пие водка.
Съдба человеческая.